Енергийният пъзел Атина - Москва

Енергийната дипломация, отношенията между Атина и Москва и ролята на Анкара в "пъзела на тръбопроводите" са сред "най-горещите" теми на гръцката външна политика преди изборите на 4 октомври.
Наскоро отношенията между Гърция и Русия излязоха отново на сцената, след като лидерът на гръцките социалистите Георгиос Папандреу спомена за вероятността да предоговори споразумението за петролопровода Бургас-Александруполис заради съображения от  екологично естество. Във връзка с това се чуха коментари за "завой" на Атина към Вашингтон, който никога не е скривал недоволството си от прегръдките между Гърция и Русия по време на управлението на премиера Костас Караманлис.
Дневният ред в отношенията между Атина и Москва не се свежда единствено до енергетиката.
Тези отношения обаче се натоварват допълнително от факта, че Москва декларира намерение да активизира връзките си с Турция при посещението на руския премиер Владимир Путин в Анкара и на срещата му с неговия турски колега Реджеп Тайип Ердоган. Руски дипломатически източници не скриха "безпокойството" си от изявленията на лидера на ПАСОК Георгиос Папандреу, както и във връзка с някои коментари на
представителката на партията, завеждаща въпроси на отбраната, Васо Папандреу за предоговаряне на оръжейните програми на правителството на Нова демокрация.    
 Същите източници подчертават, че по време на предизборна надпревара винаги се правят изявления, които не водят на всяка цена до промяна в политиката. Според тях положителното е, че не е имало изявления по другия голям енергиен проект за газопровода Южен поток. Според информации от ПАСОК са били дадени на руската страна разяснения във връзка с петролопровода Бургас-Александруполис.
Наред с това източници от партията на социалистите казват, че ПАСОК е гласувала заедно с Нова демокрация в парламента проекта за тази тръба, като там са били изказани и резерви по въпроси, свързани с екологичната съвместимост на този проект. Тези източници не пропускат да отбележат обрата в позицията на Папандреу по време на предизборния телевизионен диспут с неговия опонент Караманлис, че ПАСОК е стартирал тръбопровода и че тя ще го приключи.
Руснаците от своя страна дадоха да се разбере на Атина и София, че имат алтернативни пътища за руския петрол. Отбелязва се, че новото дясноцентристко правителство на България под ръководството на Бойко Борисов е изразило резерви относно петролопровода Бургас-Александруполис - по принцип, за да убеди Брюксел, че не е "троянски кон" на руснаците и да успее "да размрази" европейските фондове.
 В частни разговори обаче руски дипломати казват, че ако трафикът в Дарданелите се облекчи /след като азерският петрол мине по тръбата Баку-Джейхан/, руският нефт може да излезе с танкери в Средиземно море. Едновременно с това те "слагат на масата" тръбопровода Самсун-Джейхан, по който бе постигната договореност между Ердоган и Путин. Посланието в този смисъл е ясно.
Дипломатически среди твърдят обаче, че от началото на годината и след като Барак Обама пое президентския пост, правителството на Нова демокрация "внимателно се е дистанцирало от Москва". Действия, като например посещението на Караманлис в Русия почти веднага след наложеното от Атина вето в Букурещ върху членството на бившата югославска република Македония в НАТО, бяха преустановени, а бе направен опит за сближаване с Вашингтон, като премиерът Караманлис изрази горещо желание да посети Белия дом. Атина прояви "неутралитет" по отношение на американските позиции по време на гръцкото председателство на ОССЕ както по отношение на Грузия, така и на министерската среща на организацията на остров Корфу, където бяха обсъждани въпроси на европейската сигурност.
Дипломати обаче припомнят, че де факто по критични въпроси Атина не е получила ясна подкрепа от Москва, както тя би желала. Те обясняват, че е имало моменти, които са предизвикали тревога в Атина от поведението на Русия, като например изявлението на Путин, в което той споменава "Северен Кипър" след войната между Русия и Грузия. По този повод в кипърския гръцки печат се появиха слухове, разпространявани от
турски вестници, че Русия може да признае така наречената Севернокипърска турска република.
Москва има своите интереси. Прегръдката между Путин и Ердоган, проектът за участие и на Анкара в Южен поток и перспективата за нови инвестиции от Газпром на турския пазар са доказателство за това  и навеждат на мисълта, че Атина трябва да намери ново равновесие между Запада и Русия, като внимава да не прекъсне връзките си с Москва. Тъй като тогава ролята на Анкара ще нарасне още повече. От тази гледна точка подкрепата за строежа на Южен поток е необходима. В противен случай Атина ще се окаже "заложник" на Турция, която залага на енергийната карта и на Набуко, и на Южен поток.