АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
„Специализацията на „Хебър“ в последните години в производството на багети с втасване на тестото 24 часа беше много бързо и високо оценена от клиентите ни в Гърция, Словения. С особено вълнение очакваме и резултатите от полския пазар, който е изключително конкурентен. Предстоят ни и първи доставки в прибалтийските държави Литва, Латвия и Естония“, казва Елина Христова-Петкова от компанията-ритейлър.
В рамките на ЕС най-голямо е увеличението на почасовото заплащане на труда в Румъния (с 16,9%), следвана от Унгария (с 16,3%), Хърватия (с 16,0%), Полша (с 13,1%), Словения (с 12,5%), България (с 11,9%), Литва (с 11,2%), Латвия (с 11,1%) и Естония (с 10,9%).
Брюксел постави в петък началото на европейски промишлен съюз в ядрената енергия, за да ускори разпространението на бъдещите малки модулни реактори (SMT), смятани за обещаваща технология, която може да спомогне за декарбонизацията на индустрията през следващите 10 години.
Сред страните от ЕС цените на пицата и киша през декември 2023 година са нараснали най-много в Унгария (+13,4 на сто), Люксембург (+11,3 на сто) и Латвия (+10,6 на сто). За сметка на това в Нидерландия е отчетен спад от 0,9 на сто, в Дания (+0,6 на сто) и Белгия (+1 на сто). В България цените на пицата са нараснали с 4,1 на сто.
Според законопроекта лицензиите за експлоатация на ядрени съоръжения, в които се използва, манипулира или съхранява ядрен материал не се ограничават със срок. В мотивите се отбелязва, че регулаторната практика в ЕС и в развитите страни с ядрена енергетика преимуществено прилага безсрочни лицензии.
През 2023 г. Групата на ЕИБ подписа договори за финансиране в размер на близо 88 млрд. евро за повече от 900 проекта в ключови политически области като транспортна инфраструктура и градска мобилност, енергетика и води, цифровизация, нови технологии, иновации, здравеопазване, достъпни жилища, образование и подкрепа за МСП.
Миналата година сръбската сливовица беше официално включена в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Ракията се изнася най-вече за Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Германия и САЩ, но е започнал износ и за Азербайджан, Литва и Латвия.
С това решение Хърватия получава 88 милиона евро, Чехия - 1,848 милиарда евро, Естония - 66 милиона евро, Латвия - пет милиона евро, Литва - 11 милиона евро, Полша - 221 милиона евро, Румъния - 2,169 милиарда евро и Словакия - 60 милиона евро.
Най-ниски нива на фактическо индивидуално потребление на глава от населението са регистрирани в България (31 на сто под средното за ЕС), Унгария (29 на сто под), Хърватия и Латвия (и двете с 24 на сто под) и Словакия (23 на сто под).
България е член на ЕС вече 15 години и, въпреки това, не успява да достигне средното европейско икономическо ниво. Конвергенцията на държавите, които се присъединиха заедно с България към ЕС, е много по-силна, вкл. тази на Румъния, Естония, Латвия, Чехия, Словения. Хърватия, която се присъедини към ЕС след България, през 2013 г., вече е член на Еврозоната и успя само за десет години да изпълни нейните критерии.