Експерт:Нужни са електронни запори

Най-много изпълнителни дела се образуват от търговци, банки, за публични вземания на общини и държавни органи и гражданите, казва в интервю за БТА Георги Дичев - председател на Контролния съвет на Камарата на частните съдебни изпълнители. По делата срещу длъжници и потребители на "бързи кредити" е много сериозно разминаването между номиналния дълг и крайната сума за плащане, твърди експертът.
Нашият анализ на оплакванията на хората сочи, че именно при малките задължения понякога се получава дисбаланс между дълг и разходи по изпълнението, а тези дела всъщност са най-много като бройка. Затова не спираме да настояваме за незабавното въвеждане на електронните запори, но резултат няма, посочи експертът.
Според Дичев два са най-големите проблеми за страните по изпълнителните дела - единият е този, който би се решил с електронните запори, а другият е бавното и мъчително събиране на информацията за длъжника заради заплащането на такса за всяка отделна справка на държавен или общински орган. Това освен че значително оскъпява производството понякога води и до невъзможност да си свършим работата, тъй като некоректни длъжници успяват да прехвърлят имуществото си на трети лица, докато частен съдебен изпълнител се опитва да събере информация за него и да го запорира, посочи той. Затова предлагаме от няколко години да се въведе една единствена държавна такса, която да покрива разходите на общините и държавните органи по предоставяне на информацията, каза Георги Дичев.

Как приключи 2013 година - каква е тенденцията?
Още е твърде рано да обобщаваме изминалата година, тъй като статистическите данни за втората й половина все още не са готови. Това което се вижда и без цифрите е, че и за бизнеса, и за хората кризата все още не е отминала.
Кои бяха "най-честите" клиенти?
Най-много дела се образуват от търговци, т.е. бизнесът е най-активен, следват банките,
публичните вземания на общини и държавни органи, гражданите.
Остават ли изпълнителните дела в полза на доставчици най-много?
Не бихме могли да кажем, че това е така, тъй като статистиката не ги дели на доставчици и други, а отразява общо - дела в полза на търговци.

Къде се подреждат банките, които не могат да съберат раздадените кредити?
Делата в полза на банки противно на ширещото се мнение не само, че не са най-много, те представляват едва 20 процента от общия брой, но и непрекъснато намаляват, което само по себе си е добра новина.

Расте ли броят на хората, които не могат да плащат "бързи" кредити?
Нямаме данни по този въпрос и не бихме могли да коментираме. Това, което е видно по такива дела е много сериозното разминаване между номиналния дълг и крайната  сума за плащане. Хората несправедливо обвиняват частните съдебни изпълнители без да знаят, че всъщност таксите са пренебрежимо малки спрямо сумите, с които е увеличен дълга за лихви, такси по договорите за кредит, неустойки, съдебни такси и адвокатски възнаграждения.

Имахте идея запорите на сметки на длъжници да се правят по електронен път само с една цел - по-малко такси за длъжника. Какво стана с това предложение?
За съжаление, въпреки че успяхме да го прокараме през Народното събрание още през 2012 г. и до ден днешен електронните запори не са факт, което за нас е необяснимо. С тяхното въвеждане в практиката (не само в закона) разходите за кредиторите и длъжниците се намаляват 30 пъти, да не говорим за бързината и ефективността. Нашият анализ на оплакванията на хората сочи, че именно при малките задължения понякога се получава дисбаланс между дълг и разходи по изпълнението, а тези дела всъщност са най-много като бройка. Затова не спираме да настояваме за незабавното въвеждане на електронните запори, но резултат няма.

Къде срещахте най-много трудности през 2013 г.? Мислите ли, че са нужни спешни законови промени, които да направят работата ви по-лесна, а и тежестта на длъжниците да стане по-лека от гледна точка на такси и запори?
Два са най-големите проблеми за страните по изпълнителните дела - единият е този, който би се решил с електронните запори, а другият е бавното и мъчително събиране на информацията за длъжника заради заплащането на такса за всяка отделна справка на държавен или общински орган. Това, освен че значително оскъпява производството, понякога води и до невъзможност да си свършим работата, тъй като некоректни длъжници успяват да прехвърлят имуществото си на трети лица, докато частен съдебен изпълнител се опитва да събере информация за него и да го запорира.
Затова предлагаме от няколко години да се въведе една единствена държавна такса, която да покрива разходите на общините и държавните органи по предоставяне на информацията. Много се говори за електронното правителство, но като че ли почти нищо не се прави в тази насока. А това е пътят да се облекчат максимално хората и бизнесът с оглед на разходи, усилия и време. Има държави в Европа, в които съдебното изпълнение се развива предимно по електронен път, към това се стремим и ние като организация, но без подкрепата на държавните институции в тази насока не бихме могли да променим кой знае колко нещата.