EUR 1.9558
USD 1.8018
CHF 1.9937
GBP 2.2783
CNY 2.4960
you tube
mobile version

Експерти:ТПТИ - заплаха за хранителната промишленост

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Експерти:ТПТИ - заплаха за хранителната промишленост

mail09:30 | 27.04.2015прегледи 785 коментарикоментари 0


Българската хранителна индустрия може да отхвърчи като палатка
- така образно илюстрира ефекта от споразумението за свободна
търговия между САЩ и ЕС върху този сектор на икономиката ни
Чавдар Найденов. Той е един от съставителите на доклада
"Потенциални последици за българското общество и икономика от
Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ)
между САЩ и ЕС", представен на пресконференция в БТА.
Организатор на проявата са Фондация "Фридрих Еберт" и Сдружение
"Солидарна България" .
По думите на Найденов ЕК настойчиво набива мисълта, че
стандартите за храните не подлежат на никакви преговори във
връзка със споразумението. Проблемът, според Найденов е, че САЩ
открито са заявили, още при старта на преговорите, че тяхната
цел е да намалят или да зачеркнат европейските санитарни и
фитосанитарни ограничения, защото те са много различни от
американските и са спънка за вноса в Европа.
Найденов напомни, че цел на Европа е да премахне ненужните
ограничения пред търговията и инвестициите чрез взаимно
признаване, хармонизация на стандартите и чрез засилено
сътрудничество между регулаторите. Според него хармонизация е
възможна само, ако една от двете страни възприеме напълно
различната философия на другата. Проблемът е, че според Европа
до пазара се допускат само доказано безвредни храни, козметика,
багрила и други, а в САЩ допускат всичко, което не е доказано
вредно. Да бъдат убедени САЩ да сменят цялата си регулаторна
философия, зад която стоят мощни лобистки интереси, е утопия,
смята специалистът и според него естествено се налага изводът,
че ако ще има хармонизация, тя трябва да е за сметка на
компромис от Европа.
Той отбеляза, че 70 процента от всички продавани храни в
САЩ съдържат ГМО - съставки, а в Европа - под един процент. В
храните от САЩ има следи от пестициди, 90 процента от говеждото
им се произвежда с растежен хормон, пилетата се дизинфектират с
хлорен разтвор. В козметиката САЩ забранява само 17 съставки, а
в Европа - 1300, например оловото е разрешено в някои видове
червила в САЩ. Тези примери са основание за притеснения от една
страна за снижаване на европейските правила, а от друга за
опасения, че американските продукти ще започнат постепенно да
изместват европейската продукция, заради това, че по-либералните
стандарти предполагат по-ниски производствени разходи.
Българската хранителна индустрия в този вихър ще отхвърчи
като палатка, коментира Найденов. Той напомни, че само преди
седем години производителите са инвестирали в спазване на
европейските пазари, но не направиха пробив в ЕС, а дори
отстъпиха значителна част от собствения си пазар. Сега, според
Найденов, те са изправени пред още по-смазваща конкуренция и ще
им се наложи или да отстъпят още, или радикално да сменят
технологиите, за да бъдат конкурентни при условие, че намерят
кредити за капитално преустройство на производството си.
Извън аспекта на отражението на споразумението за свободна
търговия между Европа и САЩ върху стандартите, то ще доведе и до
ръст на безработицата в Европа - става дума за между 600 до 700
000 работни места допълнително, коментира Ваня Григорова,
съставител на доклада и председател на "Солидарна България".
Националните бюджети в Европа ще се лишат от 7,3 млрд. евро
от това, че ще бъдат нулирани всички мита. От споразумението ще
се възползват повече големите фирми, които и сега изнасят за
САЩ, защото там където има дори и малко мито, то ще отпадна, а
малките фирми ще трябва да се борят с високите транспортни
разходи, с това да открият местни офиси, освен ако не направят
асоциация, която да защитава интересите им в чужбина, което е
малко вероятно според Григорова.
Особено сериозни са заплахи за защитата на труда. В
американското трудово законодателство е посочено, че
работодателят не е длъжен да подписва трудов договор, той може
да прекъсне отношенията със служителите по всяко време, без да
отговаря за причините и да доказва, че е бил принуден да го
направи.
Американските управляващи не налагат ограничения на
работното време, виждаме и в България до какви крайни извращения
се стига в секторите, в които държавата се е оттеглила.
Опасяваме се, че приемането на американските стандарти ще доведе
до още по-трагични последствия за българските служители,
коментира Григорова. /БТА

 


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg