ЕК стегна обръча около България

Работен доклад на Европейската комисия посочва редица негативни моменти, свързани с финансите на страната ни. Според документа икономиката остава слаба в периода след кризата и страда от прекомерни дисбаланси. Икономистът Георги Ангелов коментира  заключението, че кризата с КТБ е основна причина България да бъде определена като държава с такива разминавания:

Решението на Европейската комисия да засили макроикономическото наблюдение върху България до втората най-висока степен, всъщност до пета степен, означава, че много повече реформи са необходими, много повече мерки са необходими, за да преодолеем съществуващите проблеми. Някои от тях не са се променили години, да кажем пазарът на труда традиционно присъства последните 5-6 години във всички доклади. Освен това се отбелязва миналогодишната криза в банковия сектор и загриженост за наличието на не особено добри банкови практики, особено в банките с местни собственици, каквато беше и КТБ. Така че от тази гледна точка това е допълнителният фактор, който е накарал комисията да погледне по-дълбоко в България и следващата една година да засили мониторинга върху нашата страна с цел да ускорим реформите и да започне, да решаваме тези проблеми. Защото ние самите го забелязваме, че вече сме 2015-а година, почти март месец, все още нямаме нов ръководител на банковия надзор, не са започнали промените в тази институция, в законодателството.

Ангелов коментираи извода, че на фона на слабия икономически растеж и продължителна дефлация, социалният натиск, породен от нереформираните сектори, представлява заплаха за фискалната устойчивост.

Тази неща присъстваха до голяма степен и в миналогодишния доклад, така че това е риск не просто в средносрочен и дългосрочен план, но той се реализира едно към едно както го беше прогнозирала комисията. В този смисъл трябва да четем тези доклади, защото те показват, че са доста задълбочени.

Ако се върнем на въпроса за реформите, наистина има едно противоречие между изключително амбициозната управленска програма на правителството с 1100 мерки, реформаторски, което практически означава, че всеки работен ден отсега до края на мандата трябва да се изпълнява поне по една мярка. И в същото време виждаме, че за първите 100 дни на управлението най-важните реформи, които се обсъждаха, всъщност не се приеха, а бяха отложени. Това беше пенсионната реформа, реформата за железниците, поставянето на измервателни уреди на производителите и акцизни стоки. Т.е. винаги, когато има нещо по-трудно и по-противоречиво, всъщност лесното решение е да го отложим, да се направи комисия, да се напише стратегия.

Според Георги Ангелов дебатите за новия дълг са били учудващи:

Аз се учудвам на текущия дебат, който беше проведен последните две седмици, но не се учудвам, разбира се, че винаги ще бъде критична към управлението. Последните години винаги, когато са се ратифицирали такива договори, никога не е имало дебат, никога не е имало обсъждане, всичко е минавало за няколко дни и през комисии, и в парламента. Сега изведнъж при същите договори, със същите банки, ори същите условия, се получава такъв разгорещен дебат, все едно не са правили същото. От тази гледна точка прекалено се отиде в популистки дебати. Но ми се струва, че въпреки тази нерационалност и емоционалност на дебата, в крайна сметка се стигна до нещо позитивно, и до нещо интересно, а именно – всички политически партии се обединиха около нуждата да има по-нисък дефицит, да има по-малко дългове.

източник:БНР