ЕК: България да засили фискалното управление

Българското правителство следва да предприеме мерки за подобряване на предсказуемостта на бюджетното планиране - в частност засилване на фискалното управление, да разработи и въведе задължителни фискални правила и ясно формулирана средносрочна бюджетна рамка, която да гарантира прозрачност на всички управленски нива. Това се посочва в предложението на ЕК за препоръки на Съвета на ЕС, залегнали в оценката на Конвергентната програма на България за периода 2011-2014 г. и Националната програма за реформи на страната за периода 2011-2015 г., съобщи пресслужбата на министерството на финансите. Предложението на ЕК за препоръки на Съвета и анализът към тях са публикувани днес от Европейската комисия и предстои да бъдат обсъдени от Съвета по икономически и финансови въпроси и приети от Европейския съвет в края на юни. В препоръките се посочва, че растежът на публичните разходи трябва да следва прогнозния средносрочен растеж при увеличаване на дела на публичните разходи, които са в полза на икономическия растеж. Освен това България трябва да предприеме стъпки за ускоряване на реформата на пенсионната система и да засили мерките, които помагат на по-възрастните хора да останат по-дълго на работа, се посочва в препоръките на ЕК, публикувани на сайта й. Във взаимодействие със социалните партньори да бъдат лансирани политики, които биха гарантирали растеж на заплатите спрямо равнището на производителността и в подкрепа на конкурентоспособността, се посочва в документа. Предложението на ЕК включва още разработване и въвеждане на всеобхватна средносрочна стратегия за борба с бедността и поощряване на социалното включване. Акцент е поставен и върху необходимостта от модернизация на системата за насърчаване на заетостта и засилване на нейния капацитет в съответствие с изискванията на пазара на труда. Следва да продължи и работата по реформата в образованието с приемането до средата на 2012 г. на законите за висшето образование, училищното образование и предучилищното възпитание. Акцент е поставен и върху повишаването на административния капацитет в ключови функции на държавното управление. От България се очаква да въведе мерки за контрол на обществените поръчки въз основа на оценка на риска и да засили капацитета на компетентните органи за превенция и отстраняване на нередности с цел да се подобри качеството и икономическата обоснованост при използване на публични средства. В оценката на двата стратегически документа на България се препоръчва още гарантиране на пълната независимост на българския енергиен регулатор с оглед отваряне на пазарите на газ и електричество и осигуряването на най-висока степен на пазарна конкуренция.