Европейски приоритети и рискове пред бизнеса - анализ

Европейските приоритети за 2026 г., както и стратегическата рамка на Кипърското председателство, очертават среда, която ще окаже пряко влияние върху българските предприятия. Част от мерките, макар и добре планирани, крият риск от допълнителни разходи, нови изисквания и административни тежести, които могат да окажат негативно влияние върху бизнес средата в страната. Това се посочва в анализ „Как се отразяват европейските приоритети за 2026 г. върху бизнес средата“, изготвен от екип на Българската стопанска камара (БСК) и публикуван на интернет страницата на организацията.

В анализа на БСК очакванията са групирани в няколко времеви хоризонта.

Възможности и рискове в краткосрочен план (до 1 година)

В краткосрочен план бизнесът може да се сблъска с увеличени разходи за съответствие, произтичащи от нови регулаторни режими, свързани с икономическата сигурност, киберсигурността и защитата на критичните технологии. Въпреки обещанията за намаляване на административната тежест, въвеждането на „Омнибус“ пакетите може да доведе до временна несигурност, необходимост от адаптиране на вътрешни процеси и допълнителни консултантски разходи. Малките и средните предприятия (МСП), които разполагат с ограничен административен капацитет, могат да бъдат непропорционално засегнати.

Какви са възможностите?

Приемането на законодателните пакети ще доведе до опростени процедури, по-бързо издаване на разрешителни и намаляване на административните разходи, особено за МСП. Паралелно с това ще се засили предвидимостта на регулаторната рамка чрез оттегляне на остарели актове и провеждане на оценки на действащото законодателство.

Средносрочни възможности и рискове (1–5 години)

В средносрочен план новите европейски стандарти за устойчивост, кръгова икономика и цифрови мрежи могат да доведат до необходимостта от повишена необходимост от капитали и значителни инвестиции в модернизация, сертификация и технологично обновяване. За много български компании това може да се окаже финансово предизвикателство. Премахването на бариерите в Единния пазар предполага увеличаване на конкуренцията от по-големи и по-капитализирани европейски компании, което да постави под натиск местните производители и доставчици на услуги. Съответно пазарът на труда ще бъде поставен в условията на допълнителни или нови изисквания за качество на работните места, обучение и социални стандарти, което да увеличи разходите за работодателите.

Сред възможностите за българските предприятие е пълноценното възползване от функциите на Единния пазар, например въвеждането на „28-ия режим“ и премахването на оставащите бариери пред услугите ще улеснят трансграничната дейност, особено за ИТ сектора, аутсорсинг индустрията и високотехнологичните компании. Развитието на енергийната инфраструктура и по-широкото прилагане на договори за покупка на енергия (Power Purchase Agreements, PPAs) и договорите за разлика (Contracts-for-Difference, CfDs) ще подобрят предвидимостта на енергийните разходи, което е ключово за индустрията. Новите правила за къговата икономика ще създадат възможности за иновации и нови бизнес модели, но и ще наложат адаптиране към по-високи стандарти за устойчивост. Пазарът на труда ще бъде повлиян от европейските инициативи за умения и качество на работните места, което ще изисква инвестиции в обучение, автоматизация и привличане на таланти.

Дългосрочни възможности и рискове (над 5 години)

В дългосрочен план индустриалната трансформация, движена от декарбонизация, електрификация и кръгова икономика, може да изисква значителни капиталови вложения, които не всички компании ще могат да си позволят. Ако механизмите като CBAM и ETS не бъдат адаптирани към реалностите на по-слабо развитите икономики, българските енергоинтензивни предприятия могат да загубят конкурентоспособност. Допълнителни изисквания за ESG отчетност, прозрачност и управление на риска могат да увеличат административната тежест и да доведат до необходимост от нови вътрешни структури, системи и персонал. Ако реформите в капиталовите пазари се забавят, българските компании могат да останат в неблагоприятна позиция спрямо конкуренти от държави с по-добре развити финансови екосистеми. Накрая, засилените изисквания за икономическа сигурност и контрол върху веригите на доставки могат да ограничат достъпа до определени пазари, технологии или доставчици, което да повиши разходите и да намали гъвкавостта на бизнеса.

В дългосрочен план завършването на Единния пазар до 2028 г. и задълбочаването на Съюза на спестяванията и инвестициите ще създадат условия за по-висока конкурентоспособност на българските компании. Очаква се по-лесен достъп до капитал, по-голяма интеграция в европейските вериги за стойност и разширяване на възможностите за износ чрез нови търговски споразумения. Компаниите, които се адаптират рано към новите стандарти за устойчивост, корпоративно управление и технологична неутралност, ще бъдат по-добре позиционирани в европейската и глобалната конкуренция.

Пълният текст на анализа е достъпен тук.