АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Сравняваме някои от характеристиките на българската пенсионна система с тези на Естония, Хърватия, Унгария и Румъния. Всички разгледани страни са членки на ЕС, споделят сходна историческа и институционална траектория, изправени са пред подобни демографски предизвикателства и имат сравнително близки нива на доходи.


21-вото издание на съвместния анализ прогнозира, че глобалният калориен прием на глава от населението от добитък и рибни продукти ще се увеличи с 6 на сто през следващото десетилетие, до голяма степен поради бързото нарастване в страните с по-ниски средни доходи, където се очаква растежът да достигне 24 на сто, почти четири пъти по-бързо от средното за света.


През 2024 г. българите бяха с една от най-слабите възможности за потребление на стоки и услуги в рамките на целия ЕС, като т.нар. "фактическо индивидуално потребление" (AIC) за България беше с 26% под средното за Съюза (или 74% от средноевропейското ниво), докато в Люксембург беше с 41% над средноевропейското (или 141% от осредненото ниво), показват последните данни на официалната европейска статистика Евростат, оповестени в сряда.


Най-високи нива на цените са отчетени в Дания (143% от средното за ЕС), Ирландия (138%) и Люксембург (133%). Най-ниско е равнището на цените в България (60% от средното за ЕС), Румъния (64%) и Полша (72%), според експресните оценки за 2024 година.


Хората в домакинства с по-ниски доходи по-често посочват, че избягват посещенията при зъболекар поради разходите, съобщава Статистическата служба на Нидерландия. Такъв отговор дава един на всеки трима души (33 на сто), което е два пъти повече от хората в най-високата група по доходи (15 на сто).


Втората по големина икономика в света предлага безмитен и безквотен пазарен достъп на най-слабо развитите страни, включително много африкански страни, но новата инициатива ще изравни условията, като предложи подобен пазарен достъп и на страните със средни доходи.


Според хотелската верига "Грифид" с 8 хотела на Златни пясъци и с почти четвърт век история, работещи във веригата, вече не са само от страни с по-нисък жизнен стандарт от България като Индия, Индонезия, Киргизстан, Турция, Украйна, но и от страни в ЕС - Белгия, Германия, Италия, Литва, Люксембург, Португалия, Румъния, Франция.


Според данните на СМТ наетите в големите хранителни и нехранителни вериги получават над 1,5 млрд. лв. брутни трудови доходи, което е 2,5 процента от всички трудови доходи на наетите в страната.


Сред страните членки на ЕС най-голямо повишение е регистрирано в Чехия ( 46 на сто на през март 2025 г. спрямо март 2024 г.), следвана от Словакия (29,8 на сто) и Унгария (26 на сто). За сметка на това яйцата са поевтинели най-много в Нидерландия (3,6 на сто), Люксембург (3,2 на сто) и Гърция (2 на сто).


По-ниски от 1000 евро са МРЗ в България и в Унгария (707 евро), Латвия (740 евро), Румъния (814 евро), Словакия (816 евро), Чехия (826 евро), Естония (886 евро), Малта (961 евро), Гърция (968 евро) и Хърватия (970 евро).