АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Данните на БНБ показват, че в края на юни краткосрочните задължения са 10,5359 млрд. евро (19,9 процента от брутния дълг, 9,4 процента от БВП) и се повишават с 1,8652 млрд. евро (21,5 процента) спрямо юни миналата година (8,6707 млрд. евро, 19,4 процента от дълга, 8,4 процента от БВП).


В доклада се посочва още, че въпреки, че в по-голямата част от страната е отчетен спад в нивото на валежите от 80 до 40 процента, в окръзите Караман и Мерсин в Централна Турция и Тунджели в Източна Турция е отчетен ръст от над 100 процента спрямо обичайното.


Търсещите работа американци са изправени пред затруднения това лято, особено тези, които са без работа от дълго време. В доклада за заетостта в САЩ за юли се открои една тревожна тенденция – броят на безработните от поне 27 седмици е надхвърлил 1,8 милиона души – най-високото равнище от 2017 г. насам, без да се включва периодът на пандемията.


Пазарът на необслужвани кредити у нас – по-висока плащаемост и все по-малък среден размер на дълга. От Асоциацията за управление за вземания отчитат 38% ръст на плащаемостта и промяна в профила на длъжника.


Комисията на Европейския парламент по икономически и валутни въпроси и подкомисията по данъчни въпроси приеха днес на заседание в Брюксел черновата на доклада на институцията за готовността на България да въведе еврото от 1 януари догодина. Документът предстои да бъде гласуван на пленарната сесия на ЕП в Страсбург на 8 юли.


В черновата на документа се посочва, че ЕП одобрява препоръката на Европейската комисия за приемането на нашата страна в еврозоната.


ЕК:Това е ключов етап, който ще я превърне в двадесет и първата държава членка, присъединила се към еврозоната. Тази оценка е изложена в Доклада за конвергенцията за 2025 г., изготвен по искане на българските власти, и бележи решаваща и историческа стъпка по пътя на България към приемане на еврото.


Разследването, ръководено от гръцкия прокурор Попи Папандреу, който служи в националния клон на Европейската прокуратура, сега е фокусирано предимно върху периода между 2020 и 2022 г.


Евростат отбелязва сериозни разлики между продължителността на работната седмица в страните членки за 2024 година. Най-дълга работна седмица е отчетена в Гърция - 39,8 часа. След нея по продължителност се нареждат България - 39 часа, Полша - 38,9 часа и Румъния - 38,8 часа.


Според доклада на Impact Hub Bucharest селското стопанство продължава да бъде ключов сектор както за икономиката на Румъния, така и за икономиката на Европейския съюз, въпреки постоянно намаляващия принос към БВП и все по-ниската рентабилност.