До 136 млн.евро глоба за веригите, видео

Необосновано високите надценки, проверките на търговските вериги и реалният ефект върху цените на храните – къде свършва свободното ценообразуване и започва нарушението, кой носи отговорност и ще усетят ли хората реално облекчение на касата в магазина? Какво установи комисията и има ли резултат за потребителите?

Тези и други въпроси коментира в ефира на „Euronews Primetime“  Мая Манолова, председател на Комисията за защита на потребителите.

Надценки от 80-100% при основни хранителни продукти и значителни разлики в ценообразуването между сходни стоки са установени при проверки в пет големи търговски вериги, заяви Манолова.

По-точният термин е необосновано повишаване на цените. Това е нарушение, за което Комисията за защита на потребителите следи и санкциите за такова са в размер между 10 000 и 100 000 евро. Това нарушение, това необосновано повишаване на цените, следва да се е случило в един относително недълъг период. В конкретния случай КЗП проверява млечните продукти, плодовете и зеленчуците в пет търговски вериги за периода от началото на месец август до началото на месец октомври.

По думите ѝ комисията е образувала 11 производства за необосновано повишаване на цените на продукти като прясно мляко, сирене, масло, домати и краставици за периода от началото на август до началото на октомври. Манолова уточни, че при част от проверените стоки доставните цени са намалели, докато продажните са се повишили. Тя обаче подчерта, че високата надценка сама по себе си не е достатъчна за санкция по линия на необоснованото поскъпване, което се оценява в рамките на конкретен период.

От тази надценка, която показахме днес, която например за кашкавала и за прясното мляко стига до 99%, на сиренето до 85%, 135% на маслото – от тези надценки е извадено ДДС. Това са надценки до доставна продажна цена, без начислено ДДС върху продажната цена. Но една надценка от 99% е абсурдно висока на фона на европейските практики.

Според Манолова обясненията на търговските вериги, че високите надценки се дължат на разходите за наеми, транспорт, енергия и заплати, не оправдават установените разлики.

Опитът на веригите да обяснят, че това е заради сериозните оперативни разходи, които имат в България, катастрофира, защото ние извадихме техните оперативни разходи – те са публично обявени в техните финансови отчети, те не са по-различни в процентно съотношение от оперативните разходи на същите тези вериги в Германия, в Австрия или в която и да е друга европейска държава.

Тя посочи, че оперативните разходи на веригите са между 18% и 28% от оборота, а при добавяне на печалба от 3% необходимата надценка би била приблизително между 21% и 31%. По думите ѝ в Германия надценките при млечните продукти са между 15% и 25%, във Франция – между 23% и 25%, а в Австрия – между 25% и 30%.

Манолова цитира и данни на Евростат, според които ценовият индекс на маслото в България е 142% от средноевропейското равнище, като отчете и разликата в ставките на ДДС. „Българинът с неговите 68% покупателна способност може ли да плаща най-скъпото масло или най-скъпите млечни продукти?“, попита тя.

Ние взехме всички стоки, всички млека, всички сирена, всички кашкавали в тези магазини и среднопретеглените надценки са си някъде в порядъка на 80%. Днес вече извадихме и разпоредбите, които те нарушават с тези надценки. Става дума за абсолютни забрани в Закона за защита на конкуренцията, за нелоялни търговски практики, изразяващи се в дискриминация по отношение на доставчици.

КЗП е изпратила сигнал до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) с данни и фактури за доставните и продажните цени на проверените продукти. Според Манолова има основания да се провери дали се нарушава забраната за дискриминация между доставчици, когато надценките за сходни продукти от една и съща категория се различават с повече от 10%. Тя заяви, че при прилагане на предвидените в закона санкции глобите могат да достигнат до 10% от оборота на съответната компания.

Изпратихме сигнал до КЗК, който съдържа ясни, конкретни факти заедно с фактурите – какви са доставните, какви са продажните цени на основните хранителни продукти, които проверихме. Във всички случаи, в които става дума за разминаване по-голямо от 10%, следва КЗК да ги глоби. Като глобите тук са до 10% от оборота.

Което означава, че най-големите вериги би следвало да получат санкции в размер на най-високата санкция 136 милиона евро. А най-малката от тези големи вериги мисля, че беше 50 милиона евро. Наистина това е безобразно отношение към българските потребители.

Паралелно с това КЗП започва проверки в централните складове на големите вериги съвместно с Българската агенция по безопасност на храните и Националната агенция за приходите. Ще се проверяват произходът на стоките и плащанията към свързани компании, включително отчетени милиони левове за консултантски услуги и други договори.

Манолова обяви и предстоящи действия спрямо мобилните оператори заради клаузи в договорите, които според нея ощетяват потребителите. Сред тях са начисляването на три месечни такси при предсрочно прекратяване на договор, възстановяването на отстъпки за тарифни планове и устройства, както и включването на непоискани услуги.