АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Румънското правителство прокара в парламента пакет от фискално-бюджетни мерки за намаляване на прекомерния бюджетен дефицит. Мерките включват увеличение на различни данъци и такси, включително на данък добавена стойност (ДДС) от 1 август т.г. от 19 процента на 21 процента.


Като причина за отмяната на търговските преговори Тръмп посочи планираното от Канада въвеждане на цифров данък върху бизнеса на американските компании.


От ИПИ посочват, че модел, в който местните данъчни приходи зависят почти изцяло от имотния пазар - през данък върху недвижимите имоти и върху възмездното придобиване на имущество, не може да гарантира адекватни собствени приходи на местната власт.


Планирани са общо 4 286,92 млн. лева за финансиране на политиката на МЗХ в областта на земеделието, селските райони, рибарството и аквакултурите. От тях 3 421,23 млн. лева са за сметка на ЕС и 865,69 млн. лева са от националния бюджет.


БНБ поддържа специална рубрика на страницата си в интернет "Присъединяване към еврозоната" с разяснения на въпроси, свързани с въвеждането на еврото у нас.


Освен тази сума, БНБ се предвижда в рамките на 2025 години да извърши и лихвени плащания по сметки и в полза на държавния бюджет на Република България в размер до 250 000 000.00 лв.


Според Министерството на финансите ключова роля за размера на дефицита играе трайно слабата икономика. Рецесията води до по-ниски приходи от данъци като корпоративния данък и до по-високи разходи, например за увеличената безработица.


Предлага се установяването на повишено данъчно облагане от 15% за работниците, чийто годишен данък надвишава 33 млн. 422 хил. тенге (прибл. 115 хил. лева.).


От датата на членство ни в еврозоната всички сметки – разплащателни, депозитни, спестовни и други сметки в местни банки, ще бъдат еднократно, автоматично и безплатно превалутирани в евро. Още от първия ден на приемане на еврото титулярите на сметки ще могат да теглят от левовите си сметки само евро, независимо дали тегленето ще става чрез АТМ/ПОС устройство или в офиса на банка, платежна институция или дружество за електронни пари.


Повечето от освободените вносители ще бъдат малки и средни компании или индивидуални потребители, се казва още в проектодокумента. Това предложение може да се промени преди публикуването, като всички промени в политиката на ЕС ще трябва да бъдат одобрени от Европейския парламент и страните членки на съюза.