Гърция: Три години „пазарлъци”

Жестоки ще са пазарлъците до края на юни във връзка с новия тригодишен спасителен пакет за оказване на допълнителна финансова помощ на Гърция за преодоляване на дълговата й криза, коментират гръцките електронни медии.
Има много ключови въпроси, които трябва да бъдат решени, като например за размера на новия заем, за ролята на частните кредитори, както и за условията, които Атина ще трябва да изпълни, за да получи втория спасителен заем, който се очаква да дойде, след като преди година страната подписа "меморандум омер 1" и взе заеми от еврозоната и МВФ в размер на 110 млрд. евро.
Очаква се размерът на новия заем за Гърция да бъде най-малко 65 млрд. евро. Вторият спасителен пакет е до средата на 2014 г., а нуждите от кредити на страната до тогава се изчисляват на 142 млрд. евро. Предвижда се една част от тези пари - 85 млрд. евро да бъдат предоставени от европейския фонд за финансова подкрепа, друга по-малка част да дойде от МВФ, а останалите - от приватизации и от участието на частни кредитори чрез доброволно изкупуване на гръцки облигации с падеж до 2014 г. Де факто вторият спасителен пакет за Гърция, който се очаква да бъде одобрен в края на юни, ще замести предишния пакет, договорен през май миналата година. В тази връзка се смята, че петият транш от 12 млрд. евро от заемите за Гърция по предишния пакет, който трябва да бъде отпуснат на 29 юни, може да прерасне в първи транш на новия пакет и да бъде предоставен на страната през юни.
Новият спасителен пакет ще бъде съпроводен и от конкретни ангажименти, които Гъция ще трябва да поеме. Те по-специално са свързани с изискването към нея за засилен контрол над фонда за държавни активи и за фиксиране на конкретни срокове по осъществяване на приватизациите. Новият меморандум ще се основава на средносрочния бюджетен план на правителството за периода 2012-2015 г., по
който представители на т. нар. тройка - ЕК, ЕЦБ и МВФ, днес се очаква да обявят своите заключителни оценки, а също и да кажат дали е устойчив гръцкият дълг. "Тройката" смята, че без нов кредит Гърция е обречена на фалит. Преди година срещу помощ от 110 млрд. евро Атина обеща до 2014 г. да свие бюджетния дефицит до 3 на сто от БВП. За 2010 г. обаче той се оказа 10,5 на сто - по-голям от прогнозите на правителството и на ЕС.