Горанов:ПИБ не е имала капиталов недостиг

Европейската комисия отбелязва, че ПИБ не е имала капиталов недостиг, а точно обратното нейната капиталова позиция остава стабилна, съгласно прогнозите за плана за преструктуриране. Това каза министърът на финансите Владислав Горанов в отговор на въпрос свързан с отношенията на държавата с Първа инвестиционна банка (ПИБ), предаде репортер на Агенция „Фокус“. Горанов обясни, че ПИБ е преживяла остър отлив на ликвидност в резултат на външни фактори, а допълнителната ликвидна за подкрепа на ПИБ, която да продължава 18 месеца, е в резултат на продължаващите пазарни последствия от ликвидната криза. „Допълнителната подкрепа на ПИБ е в продължаващата ликвидна криза от юни-юли 2014 година, а не заради структурни промени в банката“, каза Горанов. Министърът на финансите заяви, че ЕК счита, че е необходима по-лека форма на преструктуриране. „Ликвидната подкрепа като държавна подкрепа е много по-лесен и лек инструмент спрямо подкрепата за попълване на капиталов недостиг“, обясни той. Горанов каза още, че ПИБ е публично дружество и акциите му се търгуват на борсата в София.

 EN.bg припомня, че само на 27 юни 2014 година от банката бяха изтеглени 800 млн.лв., като резултат от масирана аката към банката в интернет. В рамките на няколко дни българското правителство отпусна ликвидна подкрепа на ПИБ под формата на държавен депозит в размер на 1,2 млрд. лева като част
от схема за ликвидност, одобрена от ЕК в същия ден. Поради ограничения, свързани с държавния бюджет, този депозит беше с краткосрочен падеж от 5 месеца, който изтече на 28 ноември 2014 година. България подаде заявление за удължаване на срока на държавния депозит с максимум 18 месеца, който вече ще е в размер на 900 млн. лева. Част от депозита ще бъде изплатена в рамките на 12 месеца.
ЕК установи, че ликвидната подкрепа за ПИБ е свързана с последиците за пазара от ликвидната криза, която настъпи в България през юни и юли 2014 година, а не се дължат на структурен проблем в банката. Пълно връщане на депозита сега може да доведе до дестабилизиране не само на банката, а и на цялата финансова система на България, отбелязва ЕК преди няколко месеца в свои анализ.
Поради тези причини ЕК заключи, че ликвидната подкрепа за ПИБ в размер на 900 млн. лева до 28 май 2016 г. е в съответствие с нейното съобщение относно държавната помощ за банките, както и с по-строгите изисквания на съобщението за банките от 2013 година.
В съответствие с условията за получаване на държавна помощ по българската схема за ликвидност, на 12 ноември 2014 г. ПИБ изпрати на ЕК финалната версия на плана си за преструктуриране. Съгласно плана ПИБ поема ангажимент да върне помощта за ликвидност на определени дати. Освен това българските
власти представиха набор от ангажименти за възстановяване на ликвидността на ПИБ и за подобряване на нейното корпоративно управление и политики за управление на риска. За да се ограничат отрицателните последствия за конкуренцията от помощта, България също така ще наложи няколко ограничения в поведението на банката през периода на преструктуриране, например ПИБ няма
да може да изплаща дивиденти, да използва агресивни търговски практики, да придобива предприятия и други. Независим експерт наблюдава изпълнението на плана за преструктуриране и ще представя редовни доклади на ЕК.