Генотипирането в съвременното животновъдство

Аграрен университет - Пловдив и “Обединена млечна компания” събраха учени,
международни експерти и фермери в семинар за приложението на генотипирането в
съвременното животновъдство. Форумът представи реални данни от практиката,
според които съчетаването на родословие, фенотип и ДНК генотипиране повишава
точността на селекционната прогноза от едва 15% до близо 80%.

Как съвременните геномни технологии могат да помогнат на фермерите да вземат по-
информирани решения за развитието на своите стада? Как генетичният потенциал на
животните може да бъде оценен още в ранна възраст и какви възможности открива това
пред млечното говедовъдство в България?
Тези въпроси бяха във фокуса на специализирания семинар “Генотипиране на млечни
говеда, геномна селекция”, организиран съвместно от Аграрен университет - Пловдив и
“Обединена млечна компания”. Събитието събра фермери от различни региони на
страната, представители на академичната общност и международни експерти, обединени
от интереса към практическото приложение на геномните технологии в
животновъдството.
От генетичния потенциал до по-информираните решения във фермата
Сред основните акценти на семинара бе възможността геномната информация да се
използва за по-ранна и по-прецизна прогноза на развъдната стойност на животните. За

разлика от традиционните подходи, които разчитат в значителна степен на произхода и
наблюдаваните характеристики на самото животно, геномната оценка позволява
реализацията на генетичния потенциал да бъде прогнозирана още в ранна възраст. Това
дава възможност на фермерите да идентифицират по-рано перспективните животни, да
планират по-ефективно развъдната дейност и да вземат решения, основани на
допълнителна обективна информация.
Научната перспектива по темата бе представена от проф. д-р Васил Николов,
преподавател по генетика и селекция на животните в Аграрен университет - Пловдив и
утвърден специалист с дългогодишен опит в развъдната дейност в България.
“Геномната селекция ни дава възможност да правим реален отбор на животните за
разплод, да съкращаваме генерационния интервал и да вземаме по-точни решения. Но
за да използваме пълноценно тези възможности, трябва да знаем как генетичният
потенциал на животните се проявява в нашите условия. Затова е важно да съчетаем
геномната оценка с реалните данни за продуктивността и да изградим собствена
национална референтна популация”. Без оценка на животните по фенотип -
реализацията на продуктивния им потенциал, геномната оценка е безсмислена,
споделя проф. д-р Николов.

Той подчерта и необходимостта селекцията да отговаря на реалните потребности на
пазара. Освен количеството произведено мляко, все по-голямо значение има и
неговият състав, биологичната му пълноценност, здравословното състояние на
животните, репродуктивните им качества и ефективното използване на фуражите.
Именно балансираният подход при селекцията, включваща всички тези признаци, може
да подпомогне дългосрочната устойчивост и икономическата ефективност на млечните
ферми.

Международен опит и практически приложения на геномните технологии
Практическите възможности на генотипирането бяха представени от Юра Пеков - главен
оперативен директор на Breedi - платформа за геномен анализ при млечни говеда,
базирана в Нидерландия.

Докато традиционните методи за селекция по фенотип дават едва 15-20% надеждност
на прогнозата, съчетаването на родословие, фенотип и геномни данни повишава до 70-
80% прецизността при ключовите показатели. Пеков илюстрира ползите от този подход с
конкретен пример от практиката.

Във ферма животните, отбрани въз основа на геномната
им оценка за възпроизводство на стадото, впоследствие са постигнали по-висока млечна
продуктивност в сравнение с тези, определени за продажба. Разликата при първата
лактация е с между 200 и 300 кг повече мляко и над 700 кг при втората.
“Целта ни е да постигнем възможно най-висока точност при оценката на генетичния
потенциал на всяко животно, така че фермерите да могат да вземат по-

информирани решения за селекцията. Предимството на геномната оценка е, че тя
позволява да се идентифицират най-перспективните животни още в ранна възраст и
да се предприемат действия за подобряване на стадото веднага, без да се изчакват
едно или две поколения”, споделя Юра Пеков.

Според изчисленията на експертите за породата Холщайн са необходими около 8 000
генотипирани и фенотипирани животни, за да се постигне 70% точност в
прогнозирането на показателя мляко на местно ниво - цел, която при обединени
усилия на държавата, науката и бизнеса може да даде първите работещи резултати в
рамките на 8 до 12 месеца.

Това може да намали зависимостта от внос на генетичен
материал, следвайки опита на Ирландия, която свива вноса от 100% на 15%.
Любопитен детайл, представен от Пеков, бе парадоксът с международните класации
на разплодните животни. Данните показват, че бик, класиран на първо място в Канада,
заема едва около стотна позиция в САЩ, и обратното.

Причината е, че генотипът се
проявява в зависимост от конкретния климат, хранене, отглеждане, изисквания на пазара
- фактор, който прави директното копиране на чужди класации неефективно за
българските условия. Ето защо сред важните теми бе и възможността за изграждане на
национална геномна база в България. Според Пеков съчетанието на генетичните данни с
информацията за продуктивността на животните в местни условия би позволило
разработването на по-точни оценки за българските стада и би подпомогнало
дългосрочното развитие на местната развъдна дейност.

Когато науката и бизнесът работят заедно
Съвместната инициатива на Аграрен университет - Пловдив и “Обединена млечна
компания” ЕАД постави акцент и върху значението на сътрудничеството между
академичната общност и бизнеса за развитието на българското животновъдство.
Семинарът създаде възможност за обмен на знания и професионален опит между учени,
международни експерти и фермери, като постави на фокус практическото приложение на
научните постижения в реалните условия на фермите.

“Партньорството с академичната общност е естествена стъпка от стремежа ни да
свързваме съвременната наука с реалния бизнес в подкрепа на българските
стопанства. Инвестираме в тези отношения, за да развиваме сектора съвместно с
производителите и да надграждаме стандартите по цялата верига”, споделя Деян
Камаринчев, Изпълнителен директор, “Обединена млечна компания”.

Събитието поставя началото на поредица от срещи, насочени към обмена на знания и
добри практики в сектора. “Обединена млечна компания” и Аграрен университет -
Пловдив планират провеждането на още специализирани семинари, посветени на
актуални и практически полезни теми за фермерите.

Подобни инициативи придобиват все
по-голямо значение на фона на променящите се изисквания към млечното производство
и необходимостта от по-ефективно управление на стопанствата.