Газови маневри на Балканите

Газовата война на Балканите е мълчалива, но тази борба за влияние между Русия и Запада тегне над бъдещето на този нестабилен район на Югоизточна Европа, според експерти.

 Москва трупа поражения в този район. Славянска и православна Черна гора съвсем наскоро се присъедини към НАТО. В Македония новата социалдемократическа власт изглежда привлечена и се отдалечава от проруските симпатии на предишното дясно управление.
        Ако Европа има ясно предимство от гледна точка на инвестиции в местните икономики, то Русия разполага с един коз: енергийната карта. Газът представлява една четвърт от енергийното потребление на ЕС. Същевременно през 2016 г. руският гигант Газпром заявяваше, че доставя една трета от газа, потребяван в Европа.
        На Балканите зависимостта от газ се очертава да нараства с намаляването на производството на електричество от централите на въглища, изисквано от ЕС. Хърватия вече е член на ЕС, другите страни се стремят да станат членове и са на различни стадии в този процес.     
        "В по-широката проблематика на борбата за влияние между Русия и Запада енергийният въпрос е фактор за дестабилизация на района", казва Тимоти Лес, ръководител на изследователския център Нова Европа, който консултира чуждестранните инвеститори в района. "В Сърбия, в Босна, в България и в Македония Русия се опитва да трансформира газовата зависимост в политическа зависимост, за да пречи за интеграцията в посока на запад", изтъква още експертът.
        За момента руското влияние е ограничено от липсата на инфраструктура: при липсата на газопровод руският газ не може да достигне до повечето от страните от зоната, обяснява Лес. И западните държави се надяват да изпреварят Москва, подкрепяйки конкурентни мрежи.
        Този район "на Югоизточна Европа е на кръстопътя на енергийните коридори, свързвайки изтока и запада", обяснява за АФП бившият албански министър на външните работи Паскал Мило. "Интересът към този район не идва от неговия икономически потенциал, а от позицията му на транзитна зона към други стратегически пазари и зони за съхранение на газ".
        "След редица години, през които Русия изглеждаше, че е спечелила енергийната битка, Западът изглежда си възвръща предимството", отбелязва Лес.
        Трансадриатическият тръбопровод, подкрепян от ЕС, предвижда да доставя от 2020 г. азербайджански газ от Турция през Гърция,  Албания, преминавайки през Адриатическо море до Италия. Строителните работи започнаха в Албания. Този проект "би могъл да подобри, дори и минимално, енергийната сигурност по отношение на газ в ЕС", казва Никола Мазучи от френския институт за международни и стратегически отношения.
        Това не е достатъчно на европейците. Подобно на американците, те работят върху "обиколен газов маршрут" - Йонийско-адриатически газопровод, който би снабдявал Босна, Черна гора, Албания и Хърватия.
        Свързан с терминал за втечнен газ на остров Крък в северната част на Хърватия, този проект би конкурирал силно руския газ.
        През май седем страни /Албания, Босна, България, Хърватия, Косово, Македония и Черна гора/ сключиха с подкрепата на Американската агенция за международно развитие /USAID/ договор, предвиждащ развитие на газопреносната мрежа, за да се намали зависимостта от Русия. Само Сърбия и Румъния не са сред подписалите договора.
        Как Русия може да отговори? Проектът Южен поток, който трябваше да доставя руски газ, стигайки до Австрия, бе изоставен през 2014 г. Проектът, който го замени, Турски поток, бе предмет на споразумение, сключено през октомври 2016 г. с Анкара в условията на подобряване на отношенията между двете страни. Сръбският президент Александър Вучич, който тази седмица бе на посещение в Турция, изрази пожелание този газопровод да има разклонение към неговата страна.
        Но анализаторите разглеждат проекта като технически труден: ще трябва да се стигне на дълбочина от два километра в Черно море. И най-вече той остава подчинен на сериозни геополитически случайности, според Игор Деканич, преподавател във факултета по геология в Загреб. "Това зависи от отношенията между Турция, Русия и ЕС, от въпроса за мигрантите, за Сирия...". /АФП