АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
През 2022 г. потреблението на газ в ЕС спадна с 13,5% в сравнение с нивата от предходната година, осигурявайки над 50 милиарда кубични метра (bcm) облекчение за изключително стеснения европейски и световен газов пазар.
Капацитет на интерконектора от до 5 млрд. куб. м годишно ще бъдат от голямо значение, за да може да се пренасят 10 млрд. куб. м годишно втечнен природен газ от терминалите в Гърция и каспийски газ през Южния газов коридор, достигайки до Молдова, Украйна, Унгария и Словакия.
На 5 януари 2023 г. борсата затвори при цена от 153,92 лева за мегаватчас, докато цената с ден за доставка за 5 януари 2024 г. е 55,93 лева за мегаватчас.
„Това е станция, от която не просто се подава газ към Сърбия, тя е двупосочна и ако се наложи, България също може да получава газ“, изтъкна акад. Денков. Капацитетът за пренос е 1,8 млрд. м3 природен газ годишно. Наред с това Сърбия получава достъп до терминалите за втечнен природен газ в региона и до Южния газов коридор.
"Докато на пазара не излязат значително повече обеми LNG, ситуацията ще бъде напрегната“, посочи главният изпълнителен директор на германски газов гигант Uniper - Майкъл Люис, солидарен е с него и главният изпълнителен директор на RWE AG Маркус Кребер.
Междусистемната газова връзка Сърбия-България е част от по-широка инициатива на ЕС, а именно Южния газов коридор, чиято цел е да се намали зависимостта на Европа от руския газ.
Румъния е на прага да стане първа по производство на газ в Европа от 2027 г. Това заяви министърът на енергетиката Себастиан Бурдужа, цитиран от Аджерпрес. Страната има най-малко 10 европейски първенци в сектора. Ние сме третият пазар на газ в света.
По данни на Международния газов съюз в света има общо 43 плаващи терминала за съхранение и регазификация на втечнен газ в 26 страни.
Как биха могли да отговорят Белград и Будапеща на България, след като на 13 октомври България въведе такса от 20 лв. за мегаватчас за транзит на руски газ, доставен през нейна територия на трети страни. Към момента Унгария, Сърбия, Гърция, Румъния и Австрия се снабдяват с руски газ по газопровода „Балкански поток“.
Турските власти заявиха, че от гледна точка на инфраструктурата в страната почти всичко е готово за реализацията на проекта за хъб, но е необходимо да се промени законодателството. Първите законодателни решения бяха взети в началото на април и засягат дейността на турската газова компания Боташ (Botas) и редица други доставчици.