АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Последни проучвания на Евробарометър показват, че разходите за живот и достъпът до жилище са сред най-големите притеснения на европейските граждани.


През юни Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) подписа споразумение с българското правителство за изпълнението на т.нар. план за декарбонизация на комплекса, който произвежда близо 35% от електроенергията в страната.


Те касаят Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. Промените бяха направени с цел подобряване ефективността на финансирането, намаляване на административната тежест за бенефициентите и насърчаване на устойчивото развитие на земеделието и селските райони в България.


С увеличаването й ще нараснат обвързаните с нейната стойност социални помощи и финансова подкрепа, изплащани по Закона за социално подпомагане, Закона за хората с увреждания и Закона за закрила на детето.


Те са от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. Подадени са общо 14 проекта, като се очаква в следващите месеци поетапно да бъдат одобрени. Договорено е вече финансиране за първия от подадените проекти – реконструкция на водопровода на ул. "Добруджа" в село Роза.


По данни от анализ стандартните 20 дни, предлагани от почти половината работодатели, вече не отговарят на очакванията на служителите, които все по-често поставят менталното здраве на преден план.


Проектът за изграждането и рехабилитацията на инфраструктурата беше класиран на първо място по процедурата за развитие на индустриалните зони и паркове в България през миналата година от Националния план за възстановяване и устойчивост, с одобрено финансиране в размер на 26 млн. лв. от Министерството на иновациите и растежа.


Финансовият инструмент Фонд за градско развитие (ФГР) ще предоставя подкрепа до края на 2029 г. под формата на заеми за допустими проекти на територията на цялата страна. Те ще се осигуряват в комбинация с безвъзмездна финансова помощ, предоставяна също от избрания финансов посредник.


Анализът съпоставя очакванията за България с опита от Словения и Хърватия. В Словения през 2007 г. въвеждането на еврото води до повишение на цените с около 0,3 процентни пункта – основно поради закръгляване - без траен инфлационен ефект въпреки финансовата криза.


В чисто аритметичен план това възлиза на точно 30 062 евро на глава от населението - с 669 евро повече, отколкото в края на предходната 2023 г., като за първи път държавният дълг надхвърля психологическата граница от 30 000 евро на глава от населението.