Временни синдици в КТБ & Изтичат ли милиарди?

Парламентът гласува окончателно законовите промени, с които в Корпоративна търговска банка ще влязат временни синдици, преди съдът да потвърди нейната несъстоятелност. Това ще стане с промени в Закона за банковата несъстоятелност, които са подкрепени от всички партии. До момента в законодателството ни не съществува фигурата на временния синдик. С промените депутатите ще дадат правомощия на временните синдици да се разпореждат с имуществото на банката, да развалят прихващания и цесии и да наемат компании за проследяване на парите в банката. Временните синдици няма да могат да осребряват имущество. Поправката се налага, тъй като съдът се бави с обявяването на несъстоятелността на КТБ. Временните синдици ще се предлагат от Фонда за гарантиране на влоговете, който е най-големият кредитор на банката. Те ще се назначават от съда и ще влязат на мястото на квесторите.

Нужни ли са временни синдици?

Производството по несъстоятелност е бавно в световен мащаб. Това не е производство, което може да приключи за месец, два-три, коментира проф. Огнян Герджиков, юрист и председател на 39-ото Народно събрание. Много по-важно е максимално да се съхрани т.нар. "маса на несъстоятелността на банката", или иначе казано, имуществото на банката. Искове да се водят за атакуване на сделки, които са довели до намаляване на масата на несъстоятелността. Това нещо може да го прави един синдик. Идеята е по-бързо да влязат синдици в банката. Квесторите са с "вързани ръце", образно казано. Те са едни кучета, които пазят никой да не пипа вътре, но те не могат да направят нищо положително.

Самият проф. Герджиков казва, че се е оказал „лош пророк”, че до Коледа няма да има синдици в КТБ, както се очакваше. Нещата все още са висящи пред ВАС. В съдебната система нещата вървят бавно. От тази гледна точка изглежда адекватна позицията на управляващите да се внесе корекция, изменение в Закона за банковата несъстоятелност. Дали това е най-добрият път, който е избран, аз трудно мога да кажа, заключава Огнян Герджиков.

Отпорът на „Бромак”

Основният акционер в Корпоративна търговска банка - "Бромак", смята, че законовите промени, които ще позволят временни синдици да влязат в КТБ, противоречат на българското и европейското законодателство. Това се казва в становище на "Бромак", изпратено от адвокатското дружество на Менко Менков до председателя на Народното събрание Цецка Цачева и до други институции.
В становището се изреждат редица европейски директиви, които според "Бромак" ще бъдат нарушени с подготвяните законови промени. Ако временните синдици се назначават по искане на Фонда за гарантиране на влоговете, се нарушава независимостта на съдебната система.
Също така не може да бъде сигурно, че ще бъдат защитени интересите на останалите кредитори в КТБ, пише още в становището.

Частични законови промени или цялостно решение?

Държавата се занимава много време с един проблем и иска да го реши с отделни закони. Трябва да се направи за в бъдеще едно цялостно законодателство, което да не позволи да се повтори случаят КТБ, е мнението на финансиста Красимир Ангарски. По думите му историята показва, че във всички банки, в които имахме обявяване на фалити и несъстоятелност, се стигаше до подобни неща – разграбване. Актуалните проблеми е можело да бъдат решение с национализирането на банката, каквито идеи имаше миналата година.

Политиците могат да правят каквито си искат законодателни промени, но оправданието, че това се прави, за да се спре да се краде ми се струва неоснователно, е мнението на икономистът проф. Христина Вучева. Законодателните промени в края на 2014 година бяха основателни. Те можеха да намерят някаква опора, че чрез тях се спестяват някакви възможности за неправилно разпределение на т.нар. маса на несъстоятелност. Поправи се член 59 в Закона за банковата несъстоятелност и още един член, който беше в Закона за гарантиране на влоговете. Достигна се до някакъв смисъл, че няма да може някой да се разпорежда неоснователно. Тя прикани всички политици да направят възможното, за да се транспонира европейското законодателство и по-точно онази директива, която предвижда система за оздравяване на банковите институции. Според проф. Вучева, ако през юни и през юли беше следвана тази директива, загубите за банката щяха да бъдат по-малки.

Проф. Огнян Герджиков прогнозира, че съдът няма да върне лиценза на КТБ. По думите му основен проблем е, че банките сами избират регистрираните одитори, които да ги проверяват, и затова те могат да си избират такива, които да казват, че "всичко е наред". Според него трябва да има повече държавен контрол при избора на професионалните одитори на банките. Вярно е, че БНБ определя квесторите, но не знам защо трябва да се хвърля сянка на съмнението върху Централната банка, след като ударът беше върху банковия надзор. Докладите на регистрираните одитори са правени лековато, а Банковият надзор не си е правил труда да направи на свой ред проверка, предоверил се е на тези одитори, които са били удобни за КТБ, уточнява професорът.

Изтичат ли милиарди от КТБ?

Тезата, че ограбените пари от КТБ може да надхвърлят 1.5 млрд. лв. придоби популярност чрез изказване на премиера Бойко Борисов. Изчислението му се базира на признати от квесторите на БНБ прихващания на депозити. Менда Стоянова от ГЕРБ потвърди, че квесторите са допуснали 1 млрд. лева от добрите активи на КТБ да изчезнат, като това е станало чрез прехващания.

Квесторите и БНБ категорично опровергаха тези твърдения. Експертите по-скоро отхвърлят тезата, че КТБ се разграбва.

Проф. Христина Вучева, икономист: Няма как да се краде от КТБ, защото тя от 20 юни 2014 г. се намира под специален надзор на БНБ. По думите й тя самата много внимателно е прегледала балансите на банката и всички съпътстващи ги документи, но от тях не може да се направи извода, че КТБ в момента се източва. Според нея целият спор е кой кого ще пререди в опашката от кредитори на КТБ.
Ако приемем за вярно, че 4 млрд. са загуби от всичките тези 6 млрд. активи след приемането на т.нар. консултативни, оценителни доклади, загубата, която се осчетоводи в тази банка е 4 млрд. Това е състоянието в момента и, ако то е такова, каквото тогава беше прието в края на годината, имат интерес (кредиторите – бел.ред.) да се пререждат. Тези 5,5 млрд., които чакат евентуално да се удовлетворяват – 3,5 млрд. чака Фондът за гарантиране на влоговете, а останалите – 1,8 до 2 млрд. чакат други субекти, които могат да бъдат физически лица или фирми. Целият спор е сега кой кого ще пререди в тази опашка, чакащи 5,5 млрд.срещу 1,8 млрд. В това се състоят нещата.

Проф. Огнян Герджиков: "Стопяването“ на активите в КТБ е пресилено изказване. Това, че се стопява масата, звучи политически много заангажирано и отговорно, но, струва ми се, стопяване на маса – няма. Поне от информацията, която аз имам. Правят се периодични баланси. От тези баланси някои правят грешни изводи. Не съм категоричен, защото това са неща, които знам от втора ръка. Така че, струва ми се, че е малко пресилено да се казва, че се стопяват активите на банката. Квесторите са достатъчно наясно, че са под лъчите на прожекторите и едва ли биха си позволили да правят нередни неща. По презумпция синдиците и квесторите са хора с добра професионална подготовка. Факт е обаче, че в банката се генерират разходи, без значение дали вътре са квестори, или синдици – има възнаграждения, персонал, поддръжка на сгради, ток, вода, парно...

Красимир Ангарски, финансист: Вариантът за одържавяване на КТБ нямаше да доведе до загуба на 1 млрд. лв. активи на банката. Би било добре да се задължи съдът в рамките на един месец да се реши проблемът, но ние нямаме финансов съд. Как ще може за кратък срок да реши това дело? Примерно, ако от Фонда бяха станали собственици и беше одържавена банката и тогава някой не е доволен от техните решения и да отиде в съда, съдът да е арбитър, а не съдът да решава за колко да се одобряват сделките – кое за колко да бъде продадено.

Поуки и препоръки

Винаги, когато възниква такъв проблем, се вижда къде има пробойни в законодателството, посочва проф. Огнян Герджиков. Видя се, че твърде дълго време една банка стои в безтегловно състояние, което не бива да се допуска най-вече с оглед на интересите на кредиторите. Оспорването на акта на Централната банка за отнемане на лиценза на КТБ не бива да спира производството по несъстоятелност, т.е. трябва да има незабавно действие, нещо, което като правна техника е известно.

Преди дни мисия на Международния валутен фонд направи своите заключения за България. В частта за банките и финансите се посочва:

Банковата система показа значителна устойчивост към уронването на доверието вследствие от проблемите в банковата сфера през миналата година. Силната ликвидност на системата преди фалита на Корпоративна търговка банка (КТБ), заедно с въведените от БНБ и правителството мерки за ликвидност помогнаха за успокояване на вложителите, избягвайки разпространение в цялата система. Инжектирането на държавни ресурси във Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите също позволи изплащането на гарантираните депозити в КТБ през декември. След фалита на КТБ се поддържа значителна ликвидност на системата, при положителен ръст на корпоративните депозити и депозитите на граждани на годишна база в края на 2014 г.

Въпреки това са необходими решителни действия за преодоляване на слабостите, разкрити в резултат от фалита на КТБ, възстановяване на доверието в надзора и засилване на инструментите за управление на кризи. С изтичане на мандата на управителя на БНБ и предстоящия избор на нов подуправител за банковия надзор, от съществено значение е навременното одобрение на лица с ясен мандат за подкрепа на силна, независима и отговорна БНБ. Същевременно, въпреки че бяха обявени няколко конкретни действия, предприемането на допълнителни подробни и решителни мерки е от основно значение за възстановяването на доверието в надзора на финансовата система.

По материали на БНР, EconomyNews.bg