АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


По данни на Германския пенсионен осигурителен фонд средната месечна пенсия през 2024 г. е нараснала до 1154 евро спрямо 1102 евро през 2023 година. Средно мъжете са получавали 1405 евро, а жените - 955 евро.


Най-често посочваните тревоги са свързани с възможност за по-високи лихви и такси (45.7%), неясноти около преизчисляването на оставащите вноски (42%), както и липса на достатъчно достъпна информация (18.5%).


Решението на президента засяга над 7,4 милиона пенсионери в страната (около 15.7 % от населението), повечето от които разчитат единствено на минимална пенсия.


Осъвременяването с 8,6% на пенсиите по т. нар. „швейцарско правило“ ще обхване всички лица с отпусната трудова пенсия до края на 2024 г. Това са около 2,041 млн. пенсионери.


През 2023 г. лицата във възрастовата група между 50 и 74 години, получаващи пенсия и продължаващи участието си в трудовия живот е малко над 150 хил. души, от които почти 95 хил. продължават да работят по финансови причини, а малко над 47 хил. от тях посочват, че остават на пазара на труда заради желанието си за работа и социално ангажиране.


Най-висок дял пенсионери сред възрастовата група между 50 и 74 години в ЕС през 2023 г. е регистрирала Полша – 56,2 на сто, Естония и Словакия – по 54,7 на сто за всяка. В другия край на скалата с най-нисък дял на пенсионерите са били Испания – 30,7 на сто, Гърция – 34, 1 на сто и Италия – 34,4 на сто.


Доходите продължават да се повишават значително и стандартът на живот расте, което отрежда на областта второто място в тази категория (веднага след столицата). Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение достига 19,0 хил. лв., а средната месечна пенсия – 831 лв. (при 784 лв. в страната).


Новият закон би трябвало да донесе по-високи пенсии за 1,23 милиона граждани. Средната пенсия в Хърватия сега е 642 евро, а целта на правителството е да я повиши до 800 до 2028 г. Процентът на корекция спрямо заплатите и инфлацията ще се променя по модела 85:15.


Близо 10 000 лица, работещи в тази сфера, са определени от приходната администрация като рискови. Най-голям е делът на щетата за бюджета от неплащане на дължими осигурителни вноски от самоосигуряващи се лица.


Доходите на жените в Германия намаляват средно с 20 на сто след сключване на брак. Данните се основават на размера на пенсионните вноски. Причината за намалението на доходите е, че след сключване на брак жените работят по-малко или напълно спират работа. При мъжете не се отчита понижаване на доходите след сключване на брак.