Вкусът на българите - „умни” мебели

Ива Стойкова
Българските мебелни производители разполагат със съвременна техника и технологични възможности, но се къса връзката с дизайнерите, които са трамплина им към външни пазари. Затрудненията идват и от културата на потребителите и от нечестните играчи на вътрешния пазар. Около това мнение се обединиха участниците в дискусия, организирана от Интер Експо Център, домакин на специализираните мебелни изложения следващата седмица, чийто партньор е EconomyNews.bg.
Вкусът на българите - „умни” мебели
Противно на очакванията, в голямата си част българите не купуват евтини мебели, въпреки че водещо при избора е съотношението качество:цена. Поради затегнатите семейни бюджети, интериорът не се променя често. Затова се търсят мебели, които са многофункционални, лесно се трансформират според интериора и са удобни за поддръжка. Важен елемент са аксесоарите, които са в състояние да променят и освежат облика на дома, а в същото време не са скъпи. Това обяснява силното им присъствие в българските домове.
По отношение на интериора сме в двете крайности - от много пищен до изчистен и естетически издържан. Българинът е индивидуалист при избора на мебели и не винаги се подчинява да мода и тенденции.
Как да се стигне до българския купувач?
Производителите твърдят, че българските потребители не купуват български мебели, защото не знаят какво да търсят, как да се ориентират и от какво да се водят при избора си. Опит да се подредят нещата е инициативата на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) - маркетинговият знак „Проверени български мебели”. Стикерът могат да получат фирмите, които успеят да докажат, че изделията им са с български произход, произведени са в съответствие със закона и отговарят на високи стандарти за качество. Знакът гарантира също и че производителят има социално отговорно поведение и полага усилия за опазване на околната среда. Основните цели на въвеждането на знака са да се стимулира прилагането на законодателството на ЕС за условията на труд, околна среда и произход на материалите в българската мебелна промишленост и борба със сивата икономика, която в бранша се оценява на 37%. Към момента 20 фирми са сертифицирани по програмата, показва справка на сайта на БКДМП.
Изгубената връзка „дизайнери-производители”
Дървообработващата и мебелната промишленост направи скок в технологично отношение, разполагайки с прецизни машини с цифрово управление, отговарящи на всички европейски изисквания. Проблемът е, че не се използва пълният им капацитет. Например, няма масово производство на единични бройки мебели, което би довело до падане на себестойността им. Фирмите имат нужда да излязат на външни пазари. Това може да стане обаче единствено чрез уникален дизайн. Дизайнерите признават, че качеството на изпълнение на българските мебелни компании е на ниво, но липсва специфичния почерк, който единствено може да привлече чуждите потребители. Инвестицията в разработването на прототип не е голяма - тя включва самите материали и труда за изработката на продукта. Оттук нататък дизайнерите разчитат на процент от продажбите му. Проблем обаче има с авторските права - честа практика е некоректен производител да открадне идея и да я представя за своя.
Ключова роля за връзката университет-дизайнер-производител, както и за намирането на чуждестранни партньори може да играе БКДМП. И камарата се ангажира с това.
Тенденциите
Мебелното производство в България вече също се подчинява на екологичните нужди и норми, зададени в Европа и света. Точно тук българската предприемчивост има шанс за изява. Как да рециклираме сами старите мебели, как да ги превърнем в нещо различно и удобно. Предстои да видим, например, как от матрак може да се получат три стола.