Бюджетен дефицит = 1,4% от БВП

Бюджетният дефицит е по-голям от планирания, сочат данни на Министерството на финансите. Към края на юли той е 1,4 процента от БВП, като заложеният за цялата година е 1,8 на сто. Влошаването се дължи на изпреварващия ръст на разходите, включително по европейските проекти, на замразените плащания от ЕС по програмите "Околна среда" и "Регионално развитие" и изоставането на данъчните приходи.

Правителството ще представи до 15 септември план за актуализация на бюджета, която да бъде направена от следващото Народно събрание. Министърът на финансите Румен Порожанов предупреди, че има риск бюджетният дефицит да надхвърли разрешените от Европейския съюз 3 % от БВП, защото предходното правителство е заложило твърде големи приходи и разходи за хазната.

Финансовият министър обвини правителството на Пламен Орешарски, че съзнателно са залагали повече държавни харчове без да се гарантира, че парите ще се съберат от данъци и други приходи. За седемте месеца досега разходите са по големи с 1,2 милиарда лева от предвиденото, заяви Порожанов, цитиран от БНР:

Данъчните приходи по държавния бюджет фактически са заложени с 11 процента повече от 2013 година. Няма как да се обясни какви са алгоритмите, какви са мерките за подобрение на събираемост или каквото и да било. Проблемът е, че независимо от отклонените приходи, само от началото на тази финансова година, до 31 юли с отделно постановление на МС са одобрени допълнителни разходи в размер на 867 милиона лева.

Бившият съветник на Орешарски Кирил Ананиев, сега новоназначен заместник служебен финансов министър, допълни:

Аз винаги съм считал и съм го казал, където трябва, че тези приходи са действително завишени и няма да бъдат изпълнени, според мен между 700 и 900 милиона лева.

Проблем представляват и замразените плащания на еврофондове от 480 милиона лева по "Околна среда" и "Регионално развитие". Порожанов съобщи, че ще има анализ на всички министерства и без да посочва конкретни държавни сфери намекна, че ще се режат пари за да се коригира бюджета и да не се надвишат трите процента дефицит, съгласно изискванията на ЕС:

Аз съм убеден, че ако предишното правителство управляваше бюджета до края на годината, много от разходите и те щяха да си ги спестят, така, че да влязат в неговите рамки.

По-рано правителството се запозна с доклад на министъра на финансите за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) за първото полугодие на 2014 г., съобщи правителствената информационна служба. Докладът е изготвен в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.
В него се посочва, че изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) през първото полугодие на 2014 г. е преминала под знака на натиск върху бюджетното салдо, свързан както с по-ниските от планираните приходи, така и с напрежение при финансирането на разходите, основно поради замразените плащания от Европейската комисия към България по Оперативна програма „Околна среда“ и по две оси на ОП „Регионално развитие“. Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма на касова основа към юни 2014 г. е отрицателно в размер на 995,6 млн. лв., което се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 556,0 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 439,5 млн. лева. Съпоставено със същия период на предходната година, дефицитът по КФП се влошава номинално с 989,4 млн. лв. (1,2 п. п. от БВП).
Постъпилите приходи и помощи по консолидираната фискална програма за отчетния период са в размер на 14 170,1 млн. лв., или 45,7% от годишните разчети за 2014 г. при изпълнение на разчетите към полугодието на 2013 г. в размер на 46,6 процента. Съпоставено със същия период на миналата година, приходите по КФП остават номинално близки (нарастват с 4,3 млн. лв.). Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) към края на месец юни възлиза на 11 179,6 млн. лв., което представлява 46% от годишните разчети за 2014 г., при 47,6% изпълнение на разчетите към полугодието на 2013 г. Съпоставено със същия период на предходната година данъчните постъпления нарастват номинално с 2,7% (294,3 млн. лв.), което значително изостава спрямо планирания ръст с разчетите към ЗДБРБ за 2014 г. на годишна база в размер на 6,5 процента.
Приходите в частта на преките данъци са 2 249,1 млн. лв., което е 52,1% от планираните за годината и нарастват с 11,2% спрямо първото полугодие на 2013 г. Постъпленията от корпоративни данъци бележат ръст от 3,8% (34,5 млн. лв.). Нарастване за първото полугодие на 2014 г. се отчита и при приходите от ДДФЛ – със 192,4 млн. лв., което е със 17,4% повече от същия период на м. г.
Приходите от косвени данъци са в размер на 5 402,1 млн. лв., което е 42,1% от програмата за годината при изпълнение на разчетите към полугодието на 2013 г. в размер на 46,1 процента. Постъпленията от косвени данъци към 30.06.2014 г. намаляват номинално с 91,7 млн. лв. спрямо същия период на миналата година в резултат основно на по-високите размери възстановени ДДС и акцизи през първото полугодие на 2014 г. в сравнение със същия период на 2013 г. Други фактори, които оказват влияние върху параметрите по изпълнението на приходите в групата са динамиката на вноса и износа, промените във валутните курсове, динамиката при вътрешното потребление и др. Не се оправдават в пълен размер някои от оптимистичните допускания на етапа на планирането, което прави разчетите по основни данъци в годишен план напрегнати. Постъпленията от ДДС са в размер на 3 486,6 млн. лв., или 42,1% от планираните за годината. За сравнение, изпълнението на годишните разчетите към полугодието на 2013 г. бе 47,1 процента. Съпоставено със същия период на предходната година приходите от ДДС се свиват с 3,4%, докато в разчета за годината е предвиден ръст в размер на 8,2 процента. Приходите от акцизи са в размер на 1 834,8 млн. лв., или 41,9% от планираните. За сравнение, изпълнението на разчетите към полугодието на 2013 г. бе 43,9 процента. Постъпленията от акцизи нарастват номинално с 1,6%, а в разчетите към ЗДБРБ за 2014 г. е предвиден ръст на годишна база в размер на 6,4 процента. Постъпленията от мита са 70,1 млн. лв., или 51,5% от разчета за годината. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 491,1 млн. лв., или 54,7% изпълнение на годишните разчети. Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски са 3 037,3 млн. лв., което представлява 48,4% от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 4,5% (131,6 млн. лв.).
Неданъчните приходи са в размер на 1 824,1 млн. лв., което представлява 52,5% изпълнение на годишните разчети при 57,8 % към юни 2013 г. Това е с 367,9 млн. лв. по-малко от същия период на миналата година, което се дължи на базов ефект от постъпили еднократни приходи през първите шест месеца на 2013 г. от дивидент за държавата и от присъдена сума в полза на държавата по арбитражно дело. По-ниски спрямо юни 2013 г. са приходите от съдебни такси, приходите и доходите от собственост, глобите, санкциите и наказателните лихви, приходите от концесии и другите неданъчни приходи, като само при държавните и общинските такси и приходите от продажбата на нефинансови активи има повишение.
Постъпленията от помощи от страната и чужбина (вкл. помощите от фондовете на ЕС) са в размер на 1 166,4 млн. лв., което представлява 36,1% от разчета за годината. В сравнение с изпълнението към 30.06.2013 г. помощите са със 77,9 млн. лв. повече.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към 30.06.2014 г. възлизат на 15 165,7 млн. лв., което е 46,7% от годишния разчет. Спрямо юни 2013 г. общо разходите по КФП са нараснали с 993,7 млн. лв. (7,0%). Разходите по сметките за европейски средства (вкл. националното съфинансиране) нарастват с 612,5 млн. лв. спрямо същия период на 2013 г., което е свързано с приключването в края на програмния период на по-голяма част от проектите, изпълнявани с европейски средства, докато останалата част от увеличението се дължи на по-високите разходите по националния бюджет. Процентът на изпълнение спрямо годишния разчет при повечето групи разходи изпреварва този за същия период на 2013 г.
Нелихвените разходи са в размер на 14 364,0 млн. лв., което е представлява 48,2% от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към края на първото полугодие на 2014 г. са в размер на 12 626,3 млн. лв. (50,9% от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 737,7 млн. лв. (34,8% от разчетите към ЗДБРБ за 2014 г.). Лихвените плащания са в размер на 240,1 млн. лв. (35,8% от планираните).
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.06.2014 г. от централния бюджет, възлиза на 561,7 млн. лв., което е в съответствие с Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 1150/2000.
Размерът на фискалния резерв към 30.06.2014 г. е 6,6 млрд. лв., в т. ч. 5,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,7 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. В съответствие с §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси, обхватът на фискалния резерв е променен, като се включват и вземанията от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.