Българското машиностроене - сериозни спадове

Българското машиностроене продължава да отчита сериозни спадове на оборотите от началото на годината досега, като очакванията са до края на 2025 г. да има задържане на негативната тенденция, коментира в интервю за БТА председателят на Българската браншова камара по машиностроене Виолин Ненов. По думите му тази тенденция важи за производството в промишлеността като цяло, като по данни на Националния статистически институт (НСИ) индексът на годишна база към април 2025 г. се понижава с 10,4 на сто, а през юни - с 8,2 на сто.

"В машиностроенето ситуацията е подобна. Известно слабо подобрение за първо полугодие на 2025 г. НСИ отчита в сектор "Машини и оборудване", но и то е волатилно", каза Виолин Ненов.

По данни на икономическото министерство към 2024 г. малко под 5000 са активните машиностроителни предприятия в България. Всъщност те са доста повече, но колко са точно, е трудно да се каже, отбеляза председателят на Камарата. От началото на годината досега лидерството в сектора запазва "Производството на машини и оборудване", а в един от основните сектори "Производство на метални изделия без машини и оборудване" спадът от миналата година продължава да не е малък, каза Виолин Ненов.

Данните, които получаваме, показват, че положението не се е подобрило качествено, тоест продължаваме да имаме тенденция към спад, но не във всички фирми и подсектори, посочи председателят на Камарата и изрази надежда тази тенденция да не се задълбочи до края годината. За сектора "Машини и оборудване" той отбеляза, че на база резултатите за първите пет месеца на тази година спрямо същия период на предходната, могат да се отчетат ръстове, макар и минимални.

Причините 

Сред причините за тези резултати в машиностроенето председателят на Камарата открои геополитическите фактори, недостига на кадри, енергийните политики и други.

Очакванията на бранша са с продължаването на програмата за енергийна подкрепа на бизнеса част от проблемите да бъдат решени. Смятам, че с промените в програмата се търси по-адекватно подпомагане на предприятията според реалните им разходи и производство, а не "на калпак", коментира председателят на Камарата. В този смисъл той оцени като положителна промяната в програмата. Безспорно е, че се забави доста, може би разчитайки, че през летния период разходите за електроенергия са по-малки, но да се надяваме, че вече ще функционира, допълни Виолин Ненов.

Браншът продължава да изпива затруднения с нарушените вериги на доставки и срокове, както и с качеството на самите доставки, като това основно е следствие на геополитическата обстановка.

За съжаление, трудно е да се очертае цялостна тенденция за машиностроенето, защото браншът включва и сектора на отбранителна промишленост, но и при него според председателя на Камарата не може да се каже, че има много сериозно подобрение. Безспорно е, че има повишаване на показателите в предприятията от отбранителната индустрия, но това, че един от секторите е с добри резултати, не означава, че се подобряват сериозно показателите на цялото машиностроене, допълни Ненов.

Той посочи, че една от причините, имащи негативно влияние върху дейността на предприятията, е прилаганото в последните години неоправдано според него значително повишаване на минималната работна заплата. То влече не само принудително повишаване на средната, давайки при действащия механизъм база за ново повишаване на минималната, но и стимулиране на недобре квалифицираните и лошо работещи лица за сметка на квалифицираните, можещите и трудолюбиви работници и специалисти, коментира Ненов.

Въпреки че машиностроенето на България няма значим процент от износа си за САЩ, новата митническа политика на президента Доналд Тръмп няма как да не засегне и този сектор. Причината е, че фирмите от бранша изнасят сериозни количества  за Европа и други части на света, които също са засегнати от новите митнически тарифи, каза председателят на Камарата.

Проблем е например обмитяването при износ в САЩ с 50 процента на целите изделия, съдържащи метални части, докато това мито е за метали, а за останалите компоненти би трябвало да е определените 15 процента, посочи Ненов. Според него подкрепата на държавата за секторите, засегнати от новите мита, за диверсификацията на пазарите е правилен модел, но това не е просто и бързо действие и засега машиностроенето не е усетило реалния ефект от действията в тази посока. Ненов определи географската трансформация на износа на българското машиностроене като труден процес, защото в страната има основно два вида производители - на крайни изделия, и поддоставчици.

Производителите на краен продукт няма как да се откажат от него и да започнат производството на ново изделие, като и пазарите им са ясни – основно Европа, Южна Америка, Азия. Втората група са фирми, които работят по поръчки на чужди компании - основно европейски и в най-голяма част от Германия.

В момента те изпиват затруднения заради намаления обем на поръчки, което е обусловено от рязкото свиване на икономиката на Германия и други европейски страни. Тези фирми според председателя на Камарата много трудно могат да разширят пазара си, тъй като те произвеждат по конкретни поръчки.