България 28-ма по икономическа свобода

България се нарежда на 28-мо място в „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2011”, изготвен от канадския институт „Фрейзър” и разпространен за България от Института за пазарна икономика. Докладът представя картината през 2009 г. – последната година, за която има налични официални данни за всички страни.  България подобрява леко резултата си спрямо предходната година и бележи рекордно класиране откакто индексът се изготвя. Подобрението в резултата за 2009 г. се дължи главно на категорията „достъп до сигурни и стабилни пари” и по-специално на индикаторите, обвързани с инфлацията. През 2009 г., когато кризата удари България най-тежко, инфлацията бе в рамките на 2-3%, докато в предходната година на все още бърз растеж надскочи 10%. По-доброто класиране на страната се дължи и на отстъпването на икономическата свобода в други страни, където в отговор на кризата бяха предприети мерки, резултиращи в повече държавни разходи и правителствена намеса в икономиката.
Тазгодишното издание на доклада показва, че икономическата свобода търпи нов глобален спад, като средната световна оценка спада от върховото 6,74 през 2007 г. до 6,67 през 2008 г. и 6,64 през 2009 г. Наблюдава се отстъпление на икономическата свобода във водещите икономики, но и някои подобрения при най-несвободните.
Икономическата свобода в България
През последните десет години икономическата свобода се разпространява сравнително бързо в страната ни. През 2000 г. страната ни получава рейтинг 5,27, което я нарежда на 109-то място в света. Пет години след това, през 2005, резултатът вече е 6,99, което ни отрежда 59-то място в света. През 2009 г. рейтингът на България достига 7,34, което ни води до 28-ма позиция.
През тези 10 години най-сериозен ръст бележим по отношение на „размер на правителството” и „достъп до сигурни и стабилни пари”, тоест имаме по-малко държавни разходи, по-малко държавни компании, по-ниски данъци и стабилни пари. В категорията „регулиране на кредита, труда и бизнеса” също виждаме подобрение, но проблемите остават при регулациите на труда (минимална заплата и осигурителни прагове, колективно договаряне и т.н.) и на бизнеса (административна тежест, тромава бюрокрация, подкупи и т.н.). Най-проблемната област си остава „законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост”, като тук дори бележим спад през годините – резултатите по индикаторите „безпристрастност на съдилищата” и „независимост на съда” са трагично ниски.

България получава следните оценки по ключовите индикатори на икономическата свобода за 2009 г. (от 1 до 10, където по-висока стойност означава по-голяма степен на икономическа свобода):
Размер на правителството (7,29) – плюсове тук са ниските преки данъци и превесът на частни над държавни инвестиции; сред проблемите остават размерът на държавните харчове и субсидиите, както и високата осигурителна тежест;
Законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост (5,13) – това е най-проблемната за страната област. Получаваме изключително ниски резултати по отношение на независимостта и безпристрастността на съда, като и на защитата на правото на собственост.
Достъп до сигурни и стабилни пари (9,44) – традиционно добра категория през последните години. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари в страната ни, което е основна предпоставка за растеж. Показателно е, че в тази категория България е получавала резултати, близки до нулата, непосредствено преди хиперинфлацията през 1997 г.
Свобода на международната търговия (7,17) – сравнително стабилна категория за страната ни, доминирана от членството ни в ЕС и търговската политика на Съюза.
Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,66) – проблемите в тази категория са по отношение на регулациите на труда и бизнеса: пречки при наемане и освобождаване на работници, безсмислени регулации на работното време, тромава бюрокрация, наличие на нерегламентирани плащания между бизнес и администрация (корупция), ценови контрол в определени сектори.

Препоръките, които бихме могли да отправим за постигане на по-висока икономическа свобода в България и повече просперитет могат да се обобщят по следния начин:
Стабилни държавни финанси – своевременно въвеждане на т.нар. фискален борд, който да гарантира бюджетна дисциплина и по-малко намеса от страна на политиците.
По-малко правителство – оттегляне на държавата от неприсъщи функции и дейности; свиване на администрацията и държавните разходи; преосмисляне на всички субсидии от бюджета.
Пазар на труда – фокус върху заетостта и новите работни места, а не върху безмисленото детайлизиране на регламентите в Кодекса на труда; спиране на практиката насилствено да се разпростират колективни трудови договори; намаляване на облагането на труда и пенсионна реформа, предоставяща избор и директна връзка между плащани осигуровки и получавана пенсия (система на спестявания, а не на трансфери от бюджета).
Конкуренция – отваряне на държавно доминираните сектори за конкуренция, в т.ч. чрез приватизация; фокус върху възможността за навлизане на нови компании на отделни пазари, а не върху регулирането на вече установеното статукво.
Условия за бизнес – свеждане до минимум на взаимоотношенията между бизнес и администрация; отпадане на лицензионни и рразрешителни режими; задължително използване от администрацията на електронни услуги; вътрешна комуникация между държавните органи.
Върховенство на закона – крайъгълният камък на икономическата свобода все още отсъства в страната ни. Върховенство на закона има само тогава, когато има безпристрастна и независима съдебна система и не се потъпкват правата на хората.
Стабилни пари – запазване на валутния борд, либерализиране на държавно-регулираните сектори (най-вече комунални услуги), което ще доведе до реална конкуренция и ниски цени за потребителите.
Отстояване на държавния интерес в ЕС – запазване на данъчна конкуренция между страните в ЕС, в т.ч. и по отношение на ДДС и акцизи; свободна търговия с трети страни; по-малко регламенти от Брюксел за сметка на по-голяма свобода при прилагането на общностни инициативи; оптимизиране на бюджета на ЕС, премахване на преференциите за отделни страни и намаляване на субсидиите за общата селскостопанска политика.