Българи и румънци работят по-малко в Холандия

С над една четвърт е намалял броят на румънците и българите, получили разрешения за работа в  Холандия, съобщи холандската национална агенция АНП.
През първата половина на 2010 година разрешителни за работа в Холандия са получили 553 българи, докато през първата половина на миналата година броят им е бил 624.  Броят на румънците, които са получили документ законно да се трудят в Холандия, е
намалял от 2412 през първите шест месеца на 2009 година до 1883 за първите месеца на 2010 година.
България и Румъния са единствените страни в ЕС, за които не важи свободното движение на работна сила, припомня агенцията.
Работодателите в Холандия трябва да искат разрешителни за наемането на работници от тези страни. Подобно позволение те получават само след като докажат, че първо са потърсили работници, за които не е нужно разрешително за работа.
Румънците и българите са наемани предимно на временна работа в земеделския и градинарския сектор.
Броят на разрешителните за работа тях е спаднал, защото работодателите вече намират по-лесно нужния им персонал благодарение на нововъведена онлайн база данни с кандидати за работа от ЕС за сезонна работа в селскостопанския сектор.
Холандия е сред държавите, в които все още действат ограничения на пазара на труда за работници от България и Румъния. Другите държави, които поддържат подобни ограничения са Австрия, Белгия, Франция, Германия, Ирландия, Люксембург, Малта, Великобритания.
На 29 април 2010 г. стана ясно, че Германия и Австрия ще премахнат ограниченията за български и румънски работници.
На 11 май 2010 г. Европейската комисия (ЕК) препоръча на държавите членки на ЕС, които запазват ограниченията в достъпа до своите трудови пазари, да преразгледат позицията си.
В отговор на запитване на българския евродепутат Илиана Иванова от Групата на Европейската народна партия (ЕНП) – ГЕРБ, еврокомисарят за заетостта, социалните въпроси и социалното включване Ласло Андор е отговорил, че Комисията по принцип  е за пълното прилагане на четирите свободи, включително и свободното движение на работници в ЕС.
"Европейската комисия още веднъж потвърждава позицията си, че страните членки трябва да отворят трудовите си пазари за българи и румънци и подчертава, че като цяло ефектът от мобилността след разширяването е положителен", коментира Илиана Иванова. Българският евродепутат добави следното: "Комисията затвърди позицията си и само в изключителни случаи тези ограничения могат да бъдат продължени след 31 декември 2011 година. Целта на кампанията, която започнах обаче е, това да стане още преди тази дата".