АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Енергийният дял от електроцентрали, работещи с въглища, вече отбеляза значителен спад през 2023 г., спадайки до 26,1%, спрямо 33,2% през 2022 г. Въпреки това въглищата все още са вторият най-важен енергиен източник в Германия за производство на електроенергия.
Вторият по големина износител на цитрусови плодове в света след Испания се бори с криза с осигуряването на електричество, причинена от честите повреди на остарелите електроцентрали, захранвани с въглища, както и неефективността на жп транспорт и пристанищата.
1,64 милиона тона въглища са доставени на ТЕЦ Плевля, което представлява приблизително 88 процента от общото производство, а 18 780 тона са доставени на други потребители в Черна гора.
Управляващите във Варшава планират да пуснат в експлоатация първата АЕЦ в страната до 2033 г. Около 60 на сто от електрическата енергия в Полша в момента се произвежда от ТЕЦ-ове на въглища, посочва Ройтерс.
Чрез Фонда за справедлив преход (ФСП) ще бъде подпомогнато създаването на нови работни места и икономически дейности за справедлив климатичен преход в областите Стара Загора, Кюстендил и Перник, които са изправени пред най-големите социално-икономически предизвикателства в контекста на прекратяването употребата на въглища и намаляването на въглеродните емисии.
Това става на фона на прогнозите за повишаване на използването на въглища в Индия (с 8 на сто) и в Китай (с 5 на сто) поради нарастващото търсене на електроенергия в тези страни в условията на слабото й производство от водноелектрическите централи, посочва МАЕ.
Повече от 100 страни лобираха упорито за категорични послания в споразумението на КОП28 за "поетапно премахване" на употребата на петрол, газ и въглища, които по данни на ООН са източник на близо 90 процента от световните емисии на въглероден диоксид.
Сделката, която се очаква да бъде обявена на преговорите за климата COP28 в Дубай, започващи на 30 ноември, ще изложи план за затваряне на двете въглищни електроцентрали в страната и замяната им с 1,7 гигавата възобновяема енергия.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров обърна внимание, че двата синдиката са били против първоначалния вариант на пътната карта. Според него актуализираната пътна карта е втората стъпка от постигнатото споразумение.
Новите ВЕИ мощности ще се увеличат с 3.5GW, в резултат на което ВЕИ мощностите ще достигнат общо 5.2 GW и системите за съхранение (батерии) могат да достигнат 1 GW. До 2030 г. наличните базови мощности в България, използващи лигнитни въглища, се очаква да възлизат на 1.6GW.