БКПЗ иска 10% надценка за земеделската продукция

Цената на българската земеделска продукция не трябва да бъде по-ниска от нейната себестойност и следва да включва надценка от най-малко 10 на сто. За това настоява Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ (БКПЗ) в становище до вицепремиера и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев. Документът е изпратен във връзка с обществената консултация по проекта на методика за определяне на справедливата стойност на стоки съгласно Закона за защита на потребителите, публикуван на 07.08.2026 г. 

От камарата настояват търговските надценки по веригата на доставки да не бъдат за сметка на земеделските производители. Според организацията справедливото ценообразуване ще подпомогне устойчивото потребление на български плодове и зеленчуци съобразно тяхната сезонност. 

Както се потвърждава и от секторния анализ на Комисията за защита на конкуренцията, „при плодовете и зеленчуците ценовите процеси се формират под едновременното въздействие на сезонност, климатични условия, кратък срок на реализация, нетрайност, загуби при съхранение, транспортни разходи, горива, хладилна инфраструктура, тържища, посредници, внос и ограничен достъп на малките производители до устойчиви търговски канали. Именно затова мерките в този подсектор не могат да бъдат сведени до контрол върху крайните цени, а трябва да обхванат цялата верига - производство, изкупуване, сортиране, съхранение, тържища, транспорт, внос, търговия на едро, търговия на дребно и публични доставки.“.

И се допълва „подсекторът „Плодове и зеленчуци“ се превръща в самостоятелно рисково звено в хранителната верига. Той съчетава няколко уязвимости едновременно: сезонно производство, висока нетрайност, зависимост от горива и логистика, ограничен достъп на малките производители до търговски канали, силна роля на посредниците и значително влияние на вноса. Поради това вече е аргументирано, че мерките в този подсектор трябва да бъдат насочени не само към крайните цени, а към цялата верига - производство, изкупуване, тържища, съхранение, транспорт, внос, едро и дребно, отбелязват от БКПЗ.

Камарата акцентира, че за поредна година и то при богата реколта от плодове и зеленчуци български производители са доведени до отчаяние заради липсата на пазар и изкупните цени, които не покриват дори разходите за нейното отглеждане. 

На фона на описаната тежка ситуация, в процеса на обсъждане и приемане на последните изменения на Закона за защита на потребителите, БКПЗ подкрепи по принцип въвеждането на справедлива стойност за храни, защото припозна стремежа на управляващите да осигурят „продължаваща, последователна и ефективна защита на потребителите срещу необосновано увеличение на цените“, както и да създадат „устойчиви механизми за прозрачност, контрол и обществено доверие в условията на динамична икономическа среда“. 

В същото време, според нас, конкретната разпоредба на чл. 68п от закона, неправилно ограничи определянето на справедливата стойност само до стоките от голямата потребителска кошница – в случая само за домати, краставици, картофи и ябълки, а също така да започва от "цената на едро плюс", която включва цената на едро, оперативни разходи и търговска надценка, отбелязват от БКПЗ. 

Заради това от браншовата организация не подкрепят проекта на Методика, който се базира на чл. 68п. Според нас е правилно в изчисленията за формиране на справедливата стойност да се изхожда от данни за производствената цена, а не от данни за цената на едро, извлечени от ежедневните данни, публикувани от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). За тази цел според нас следва да се използват данните за цени, събирани от НАП, Агенция „Митници“ и държавната компания Система за агропазарна информация (САПИ ЕООД), отбелязват от камарата в становището си. 

На 7 август Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията публикува за обществено обсъждане проект на методика за определяне на справедлива стойност на основни хранителни продукти. етодиката предвижда интегриран модел за определяне на справедливата стойност, основан на обективни пазарни данни, включително цени на едро, оперативни разходи, допустими технологични загуби, целеви оперативен марж и съпоставимост с ценовите равнища в държавите – членки на Европейския съюз, чрез използване на международно признати статистически показатели.