Биокозметиката все по-търсена у нас

Румяна Зашева, БТА
Европейската комисия /ЕК/ работи по създаването на общ стандарт за биокозметиката, каза в интервю д-р Светла Николова, член на Асоциацията на биотърговците, председател на сдружение Агролинк и дългогодишен специалист в областта на биопродуктите.
Към момента няма общи европейски контролни стандарти, които да казват какво е био или натурална козметика, както е при храните. Вече са създадени работни групи, които
работят по въпроса. Наскоро попълвах въпросник на ЕК, свързан с темата, разказа д-р Николова. Според нея това показва сериозен ангажимент от страна на комисията, макар тя да не се е ангажирала със срок. Създаването на европейски стандарт за биовино отне пет години, припомни специалистът. В момента съществува голяма неяснота след потребителите и търговците какво е био и натурална козметика - от една страна поради разминаването на нивата на изискванията на съществуващите в различни страни контролни органи, а от друга поради решението на много фирми да се "вмъкнат" в този силно нарастващ пазар, коментира Николова. По думите й създаването на общ европейски стандарт би улеснил потребителите, които вече ще знаят какво да търсят, както и търговците, на които ще е по-лесно да консултират.

Пазарът на биокозметика у нас има потенциал

Пазарът на биокозметика у нас има потенциал и се разраства бързо през последните години, усещаме го като вносители и дистрибутори, както и в контакта с потребителите, каза Николова. Все повече български жени решават да се обърнат към този вид козметика, което е продиктувано от грижа за здравето, смята тя. Според д-р Николова биокозметиката върви в развитието си по пътя на биохраните, което доказва и все по-големият брой организирани специални изложения. Хората вече забелязват, че не само храните, но и това, което слагат върху тялото си, влиза в организма и има отношение към здравето им,
кожата е най-големия човешки орган, посочи експертът. Макар и не бързо, но в България нарастват и хората, които имат отношение към опазването на околната среда, добави тя.
На пазара у нас има много псевдонатурална козметика, която се рекламира като произведена по биологичен начин, посочи специалистът. Д-р Николова разказа, че е направилаколекция от подобни опаковки на козметични продукти с надписи "био", "еко", "вдъхновени от природата" и др. Затова определя като радостен фактът, че се увеличават потребителите, които правят информиран избор, ориентират се в съставките и знаят какво не трябва да съдържа избраният биопродукт. Тенденцията в Европа е тази козметика да се продава все по-малко в аптеките и все повече на обособени щандове и рафтове в дрогериите. У нас все още натуралната козметика се смесва с останалата и продуктите се редят по видове - например полица с шампоани за суха коса, сред които и биопродуктът, сравни специалистът.

Към момента у нас могат да се намерят над 25 вида биокозметика

Към момента у нас могат да се намерят над 25 вида биокозметика на различни производители, докато при откриването на първия биомагазин през 2008 г. имаше само една биокозметика, коментира д-р Светла Николова. По думите й проучвания в европейските страни показват, че е много висок процентът на хората, които предпочитат биокозметиката и заради грижата за околната среда. Там хората са осъзнали, че околната среда не е нещо отвъд прозореца, а се връща при тях чрез замърсяванията на водите и почвите. Загрижени са и за животните и тестването на продукти върху тях, отбеляза д-р Николова. Като производител на биомед, Николай Вълков - биопроизводител от Пловдив, е насочил вниманието си към изработването на сапуни с натурални пчелни продукти, към които има търсене, а почти не се предлагат по магазините. Българинът познава тези продукти и затова ги търси - някога имаше сапуни с мед, с прополис, с катран, коментира Вълков.

Домашно приготвеният натурален сапун щади кожата, не предизвиква алергии и носи творческо удовлетворение, казва специалистът.

Натуралните сапуни са по-щадящи към кожата, особено ако глицеринът не е бил извлечен от тях, казва Вълков. Според него ако всеки приготвя сапуна си сам, не само може да добави това, което е най-полезно за кожата му - етерични масла, извлеци от билки, прясно мляко, пчелен мед, но може и да твори, което носи допълнително удовлетворение. Да направиш сам сапун не е толкова сложно, смята Вълков. Той предпочита добавянето на биологични пчелни продукти, тъй като техен производител и магистър пчелар, познава добре свойствата им. За да предаде опита си Николай Вълков организира и
работилници за ръчна изработка на сапуни, в които желаещите могат да се запознаят с технологията и сами да изработят полезно миещо калъпче за семейството си. Успешно натуралният сапун се използва и като биологично средство за борба с вредителите по растенията, отбеляза Вълков. Биопроизводителят разказва, че рецептата за приготвянето на домашен натурален сапун е проста - растителна или животинска мазнина, натриева или калиева основа, в зависимост от това дали искаме сапунът да е твърд или течен, приготвянето обаче е доста трудоемко. Миещото средство може да бъде направено по студен или топъл метод, в зависимост от това с колко време разполагаме за чакане и бъркане на сместа, разказа майсторът.
Правейки сапун вкъщи, е хубаво да използваме предпазни очила, маска на устата и ръкавици, заради натриевата основа /сода каустик/. Капки от подобен алкален разтвор, попаднали в очите, могат да увредят роговицата, предупреждава Вълков. Специалистът цитира рецепта от стара българска книга, според която за килограм мазнина са необходими 145 г. сода каустик. Мазнината трябва да се стопи на слаб огън, след което нагряването трябва да се спре и да се добави на малки порции водния разтвор на содата, като се бърка около 30 мин. Добре е разбъркването да става с дървена лопатка, докато се получи гъста кремообразна, прозрачна смес. За хубав аромат и по-добри качества могат да се добавят различни съставки, според нуждите на кожата. Сместа се излива в предварително подготвени формички и трябва да престои поне 2-3 дни на хладно. За да се получи течен сапун, подходящ за ръце и съдове, вместо сода каустик, трябва да се сложи калиева основа.
Рисковете от работа с натриевата основа, могат да бъдат избегнати с използването на готова базова смес, каквато може да се закупи от производители. Така за начинаещите майстори на сапуни остава удоволствието да добавят желаните аромати, екстракти, извлеци и есенции, в зависимост от предпочитанията си.

Към сапуна може да се добави извлек на любимия ви чай, разказа майсторът. За целта трябва да се направи много по-силна запарка - да се сложат повече от билките и да се залеят с поне 80-градусова вода. Сапунът трябва да се смеси с билковата течност, след като е направен, а не при приготвянето на основната смес, тъй като ще протече реакция, при която ще се загубят билковите вещества. Лично аз предпочитам за цвят и аромат добавянето на етерични масла, коментира Вълков.Тези, които не намират време и достатъчно желание да опитат сами, могат да си купят готови натурални сапуни. Проверка в био и онлайн магазини показа, че ръчно изработен биосапун може да се намери от 2 до 8 лева, в зависимост от големината и съдържанието. Прилагането на карвинг технология за оформяне на продукта до прекрасно цвете или фигура, го оскъпява. Могат да се купят и натурални сапуни срещу целулит, подкожни мазнини или за тонус, на които килограмът е между 100 и 140 лева за килограм, като предлагането е на грамаж. Скъпи са и тези, съдържащи масла от редки и екзотични растения и билки.