Банките вече си имат доверие

Бисер Манолов
Необичайно студената зима не скова процесите на икономическо съживяване в най-голямото световно стопанство. Данните за трудовата заетост в САЩ за първия месец на 2011 година дадоха поредните сигнали в потвърждение на този факт. Само през януари броят на несезонните работници се е увеличил с 36 000 човека. Анализаторите считат, че лошото време е възпрепятствало откриването на нови 100 000 работни места, потенциалът за чието разкриване остава и ще се отрази в данните през следващите месеци. Допълнително положителни оттенъци в картината се проявяват и от факта, че процентът на безработицата за януари е спаднал до 9% на годишна база. Секторният анализ на данните за заетостта показва, че най-ускорени темпове на разкриване на нови работни места отчита промишленият сектор, постигайки най-значим ръст от август 1998 насам. Въпреки еуфорията шефът на Федералния резерв леко охлади приповдигнатото настроение с думите, че „ще трябва на изминат няколко години на икономически растеж, преди безработицата да се върне на нормални равнища“. Реакцията на инвеститорите мигновено бе насочена към покупки на американска валута и американски акции. Доларът отбеляза ръст до нивото от $1,3590 за евро. Индексът Dow Jones твърдо се установи над нивото от 12,000 пункта. В същото време инфлацията от тази страна на океана отбеляза 28-месечен връх, запазвайки се под наблюдаваното от ЕЦБ ниво. След очакваното решение на ЕЦБ за промяна на основната лихва на Стария континент Жан-Клод Трише бе повече от балансиран. Очакванията бяха, че той ще даде някаква индикация за това, кога ЕЦБ ще пристъпи към цикъл на покачване на лихвите, за който чисто фундаментално вече има ясни предпоставки. Ни в клин, ни в ръкав, заместник-председателят на ЕЦБ Витор Констанцио заяви, че е останал доволен от поведението на финансовите пазари след първите две заседания на управителния съвет за определяне на лихвената политика. Изказвания от такъв тип, които нямат никакъв вътрешен смисъл, не само че дразнят, но понякога могат да имат и изключително негативни последствия. Спомням си по времето на „голямата уста“, както финансовите участници наричаха Вим Дуизенберг – шефа на ЕЦБ от началото на века, наблюдавахме доста смехотворна ситуация. Неговите „вербални изповеди“ до такава степен се бяха девалвирали, че всички пазарни участници правеха точно обратното на неговите препоръки. Лихвите на междубанковия паричен пазар в Европа отбелязаха съществено покачване през януари, което само по себе си е положително събитие. Това означава, че постепенно доверието между кредитните институции се завръща, което възстановява нормалния ритъм на финансиране помежду им и намалява зависимостта за финансиране от ЕЦБ. От месец насам тяхната необходимост от финансиране от централната банка е намаляла от 106 милиарда на 7,5 милиарда евро. Само като факт бих искал да спомена, че през юни 2010 година този прозорец за ликвидност от страна на ЕЦБ към търговските банки достигна близо 350 милиарда евро. Лихвените проценти, на които търговски банки отдават ресурс помежду си, са се повишили от 0,4% на 1,3%. Нормалното функциониране на паричните пазари се възстановява. За голямо съжаление крайните клиенти на банките ще почувстват този процес на нормализиране с времево закъснение от порядъка на 6-9 месеца. През последните дни неизбежно всички финансови медии на всеки 30 минути излъчваха информация за случващото се в Египет, като основно опасенията са дали тези сътресения ще се прехвърлят към Катар и Саудитска Арабия. Цената на петрола от типа бренд с доставка март достигна до 103 долара за барел. Сами разбирате, че при нов взривен скок на енергоносителите в глобален план ще трябва да се направи пълна ревизия на всички прогнози за растежа на глобалното стопанство. Но да се надяваме, че това ще остане нереализиран сценарий.