Австрия може до стане инвеститор №1 в България

Югоизточна Европа и Черноморският регион са третият по големина австрийски пазар и България е добра платформа за австрийския бизнес. Трябва обаче да направим решителна крачка напред за създаването на предпоставки за качествени инвестиции. Това трябва да е държавна политика и означава отговорно отношение на всички – кметове, министри, съдии, прокурори, заяви пред журналисти във Виена президентът Росен Плевнелиев. На втория ден от работното си посещение в Австрия държавният глава откри българо-австрийски бизнес форум и се срещна със заместник-председателя на Федералния съвет Сузане Курц. „Трябва да покажем честната позиция на страната ни и да е ясно, че България е на прав път и има план. Не сме нито най-корупмпираните, нито най-лошите“, коментира президентът в отговор на въпрос, съобщава президенската институция.

Австрия е вторият по големина инвеститор у нас с 5.8 млрд. евро, но тази тенденция ще се подобри, прогнозира Росен Плевнелиев. Той открои част от крупните инвестиционни проекти в България, които се очаква да повишат многократно общия обем на чуждестранните инвестиции. Инвестицията по проекта „Горна Арда“ ще възлезе на около 400 млн. евро, а общата инвестиция в концесията за добив на природен газ в находището „Хан Аспарух“ в българската акватория на Черно море се очаква да възлезе на около 1 млрд. евро. По думите на Росен Плевнелиев, тенденцията е позитивна и през 2012 г. България е успяла да привлече двойно повече преки чуждестранни инвестиции спрямо 2011 г. От 850 млн. евро инвестиции през тази година само 15 на сто са в недвижими имоти, а всичко останало са производствени инвестиции и инвестиции в оборудване, подчерта Росен Плевнелиев.

Президентът допълни, че само инвестиционната програма във водния сектор се очаква да възлезе на около 10 млрд. евро. Това са средства за подобряване на водната инфраструктура, в т.ч. строителството на 10 нови язовири. Тези милиардни инвестиционни програми ще бъдат реализирани с използването на финансиране по европейските фондове, чрез механизмите на публично-частното партньорство и чрез държавни инвестиционни заеми. Предстои изграждането и на 11 км тунели по Лот 3 на АМ „Струма“, което не е във възможностите на много компании в Европа, каза още президентът.

В Австрийската стопанска камара президентът Росен Плевнелиев откри Българо-австрийски бизнес форум с участието на министрите Лиляна Павлова и Ивайло Московски, над 400 представители на австрийския и близо 30 представители на българския бизнес. Президентът вижда възможности за многократно увеличаване на австрийските инвестиции в България. Необходимо е обаче двустранното сътрудничество да бъде засилено на всички равнища – правителствено, регионално, общинско. „Такова е нашето разбиране – политиците трябва да създават общи условия и да подпомагат инициативите на хората и на бизнеса. Затова Австрия е много желан партньор. Тя е вторият най-голям инвеститор в България и има условия да заеме първото място“, посочи президентът към представителите на бизнеса.

Австрийските инвестиции имат стратегическо значение за България и дълготрайните и качествени инвестиции са много по-важни от числата, подчерта още Росен Плевнелиев. Президентът открои възможностите на европейското финансиране до 2020 година и припомни, че към момента България е договорила близо 90 на сто от европейските средства, от които 35 на сто са вече платени. След 2014 година финансовата рамка за страната ни ще достигне 8 млрд. евро, което означава, че до 2020 г. България ще получи над 11 млрд. евро от еврофондовете. „Тези средства са голяма възможност за България, на прав път сме и разумно ще усвоим тези финансови източници“, каза още Плевнелиев.

Председателят на АСК Кристоф Лайтл открои сред областите от интерес на австрийските инвеститори транспорта, работата по проекти в рамките на стратегията на Дунавското пространство, сферата на електронното управление, туризма и обучението на туристическите кадри. Австрийският опит може да бъде успешно приложен в България и в областта на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници, екоинфраструктурата и околната среда.