EUR 1.9558
USD 1.6827
CHF 1.8212
GBP 2.3145
CNY 2.6323
you tube
mobile version

ERM не променя фиксирания курс на лева

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

ERM не променя фиксирания курс на лева

mail16:05 | 17.11.2020прегледи 355 коментарикоментари 0


На уебинар с  Американската търговска камара в България (AmCham) управителят на Българската народна банка Димитър Радев говори за присъединяването към валутния механизъм ERM II и ефектите за България. 

Димитър Радев заяви, че участието на българския лев в ERM II е изключително важен етап по пътя на присъединяване на България към еврозоната. Участието в ERM II е сред критериите за приемане в еврозоната и то има две основни цели. Първо, да гарантира, че колебанията на валутните курсове на еврото спрямо националните валути не нарушават икономическата стабилност в единния пазар. Второ, да помогне на съответната държава – членка извън еврозоната, да се подготви за участие в еврозоната.

По своя замисъл ERM II не представлява сложен механизъм. Той се основава на споразумение между министрите на финансите на държавите – членки от еврозоната, ЕЦБ, и министрите на финансите и управителите на централните банки на държавите – членки извън еврозоната. Първо, те договарят централен валутен курс между еврото и съответната национална валута. След това на националната валута се позволяват колебания до 15% над или под този централен валутен курс. Валутата се подпомага, ако е необходимо, чрез интервенции, координирани от ЕЦБ и националната централна банка, с цел колебанията да останат в този диапазон. Въпреки това всяка държава може да приеме по-тесен диапазон на колебание, включително нулев диапазон. Например Дания (чиято датска крона е част от ERM II от 1999 г., но Дания не е член на еврозоната) поддържа диапазон на колебание от +/- 2.25%.

Димитър Радев също обясни, че ERM II се наблюдава и ръководи от Генералния съвет на ЕЦБ, чийто членове са управителите на централните банки на държавите – членки на ЕС, включително управителят на Българската народна банка.

На 10 юли страните по споразумението за ERM се договориха да запазят сегашния валутен курс евро-лев, т.е. 1.95583, като централен курс на еврото спрямо българския лев. Освен това, въз основа на едностранен ангажимент на българските власти, страните в ERM се договориха България да запази своя режим на валутен борд, включващ нулев диапазон на колебание, през периода на участие в ERM II. Това сложи край на спекулациите, че валутният курс в условията на ERM ще е различен от фиксирания валутен курс, който е в сила в България повече от 23 години. Следователно, участието на българския лев в ERM II не изисква промени в режима на фиксирания курс на валутния борд. Затова нямаме никакви притеснения за стабилността на валутния ни курс нито сега, нито за периода на участие в ERM II, обобщи управителят на БНБ.

Димитър Радев даде за пример и т.нар. „коефициент на покритие“ на валутния борд. Той показва колко от нашите висококачествени валутни резерви стоят зад паричните задължения на БНБ. Коефициентът на покритие се изчислява, като общите активи на управление „Емисионно“ в БНБ се разделят на сумата от банкнотите и монетите в обращение, задълженията към банките, към правителството и бюджетни организации. Балансът от миналата седмица показва, че коефициентът на покритие е 160%, каза г-н Радев.

Положителните последиците от ERM II за цялата икономика могат да бъдат илюстрирани с три примера. Първо, установяването на суап линия между ЕЦБ и Българската народна банка. Както може да се види на интернет страницата на ЕЦБ, суап линии с такива благоприятни условия се отпускат само на трите държави в ERM II – България, Хърватия и Дания. Това представлява много силен сигнал към пазарите. Второ, страната ни емитира дълг от 5 милиарда лева на международния капиталов пазар. Интересът на инвеститорите бе безпрецедентен не само за България, но и за сегашните пазарни условия. Участието ни в ERM II изигра важна роля за този резултат. Трето, неотдавна Moody’s повиши кредитния рейтинг на страната ни в период, когато по-често се случва обратното – например преди дни Moody’s понижи кредитния рейтинг на Великобритания.

Изводът е, че участието в ERM II доведе до по-добри условия на финансиране на нашата страна, нещо много важно в настоящите трудни времена.

Управителят на БНБ се спря и на темата за времевата рамка на участието в ERM II. Тя е различна за отделните държави. Дания е в ERM II повече от 20 години, но е единствената държава в ЕС, след излизането на Великобритания, която няма задължението да въвежда еврото. Сред останалите държави литовският литас остана най-дълго в ERM II – повече от 10 години. Целта на България е да остане в този механизъм възможно най-кратко. Реалистично това означава, че през 2024 г. бихме могли да бъдем в еврозоната.

Най-важният въпрос, сподели управителят на БНБ Радев, е какво трябва да бъде свършено, докато сме в ERM II. Ние трябва напълно да изпълняваме критериите за конвергенция (т.нар. „критерии от Маастрихт“). Те изискват контрол върху инфлацията, държавния дълг, бюджетния дефицит, стабилността на валутния курс и вътрешните лихвени проценти. Това означава, че трябва да поддържаме инфлация от не повече от 1.5 процентни пункта над средната стойност от трите държави членки с най-ниска инфлация, бюджетен дефицит под 3% и брутен държавен дълг под 60% от БВП, стабилен валутен курс в условията на ERM II, както и номинални дългосрочни лихвени проценти до 2 процентни пункта над тези в трите държави членки с най-ниска инфлация. Димитър Радев заяви, че към днешна дата България най-общо покрива критериите за конвергенция и имаме добри шансове да продължим да ги покриваме, ако продължаваме да провеждаме стабилна фискална и парична политика въпреки кризата.

Освен критериите от Маастрихт цялостният процес включва изпълнение на ангажименти както преди присъединяването към ERM II, така и след това до приемането на еврото. Преди ERM II България пое ангажименти в шест области. Две от тях попадаха в рамките на мандата на БНБ – става дума за банковия съюз и макропруденциалния надзор. Четири области бяха от сферата на компетенциите на правителството – надзора върху небанковите институции, рамката за несъстоятелността, рамката срещу изпирането на пари и държавните предприятия. Ангажиментите след влизане в ERM II включват по-нататъшни мерки в същите четири области от мандата на правителството. Вече има приет план за действие във връзка с прилагането на тези мерки, допълни управителят на БНБ.

Обстоятелството, че повече нямаме ангажименти за изпълнение на мерки по отношение на банковия сектор, е още едно признание за значителния напредък в тази област, подчерта Димитър Радев.


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg