7-те абсурда на т.нар. тристранка

Георги Стоев, гост блогър на ikonomika.org

1.  Той носи отговорност само на ниво “преговори и консултации”. За последиците от “договореното” отговорност носи само правителството.

2.  Според името и действията му обществото има три страни. Една от страните – правителството – представлява интересите на цялото общество, т.е. и на трите страни.

3.  Той е механизъм правителството да съгласува проекто-решенията си с гражданите. А какво става с тези граждани, които не са представени от синдикати и едри работодатели?

4.  Той е нужен, защото народното събрание не може да свърши добра работа в предварителния анализ на законодателството. Дори да е така, защо това да е нормално?

5.  Управляващите търсят легитимност чрез решенията на тристранката. Парламентарните избори не стигат ли? Или платформите нещо са били твърде общи…

6.  Той е експертен, но не съвсем. Оказва се, че за най-тежкия актуален въпрос – бюджетния дефицит – нито синдикати, нито работодатели били експерти в областта.

7.  Той е експертен (втори път), защото гражданите не могат сами да се сетят кои политики са в тяхна вреда. Защо ако са толкова rocket science, са всяка вечер в новините?