EUR 1.9558
USD 1.6760
CHF 1.6813
GBP 2.1866
CNY 2.4692
you tube
mobile version

66.9% заетост в България

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

66.9% заетост в България

mail16:01 | 20.03.2018прегледи 4997 коментарикоментари 0


Явор Алексиев, ИПИ

Годишните данни на НСИ за развитието на пазара на труда през 2017 г. потвърждават предварителните оценки[1] за продължаващо подобрение в големи части от страната. Наред с рекордния коефициент на заетост от 66,9% на национално ниво, за пръв път в страната няма област със средногодишен коефициент на заетост на населението на възраст 15-64 години под 55%.

През 2017 г. разликата между столицата и областта с най-нисък коефициент на заетост на населението в работоспособна възраст е 19 процентни пункта при нива от 24 процентни пункта през 2008 и 2009 г. Подобни тенденции се наблюдават не само по отношение на заетостта, но и по отношение на безработицата и икономическата активност. Това свиване на регионалните различия при показателите за пазара на труда е очаквано, тъй като рекордно високата заетост и почти отсъстващата безработица в столицата предполагат по-бавната промяна на стойностите на тези показатели в настоящия и следващи периоди. В същото време икономическият подем се разпростира извън столицата и най-големите градове към по-малките икономически центрове в страната заради все още по-ниските цени на труда, земята, офис площите и други фактори. 

Спад има и по отношение на стандартното отклонение в коефициентите на заетост в отделните области - от 5,5 процентни пункта (2016 г.) на 5,1 процентни пункта (2017 г.), което е най-добрият резултат в условията на растяща икономика за периода от 2005 г. насам. По-ниски стойности на стандартното отклонение се наблюдават единствено в тежките за пазара на труда 2011-2014 г. Отново, тези данни говорят за по-балансирано развитие на трудовите пазари през 2017 г. в сравнение с това в предходни периоди.

Въпреки тези положителни новини, обаче, някои от най-трайно наложените регионални дисбаланси са все още ясно видими. Увеличението на броя на заетите през 2017 спрямо 2016 г. е концентрирано предимно в южната част на страната, като за всеки 4 работни места там е разкривано само едно на север от Стара планина. Най-голям абсолютен ръст на броя на заетите се наблюдава в област Пловдив (33 хил. души), следвана от област Стара Загора и столицата (по 16 хил. души), а най-голям спад – в областите Хасково (-2 хил. души), Габрово (-1,5 хил. души) и Видин (-1,4 хил. души). Коефициентът на заетост на населението на възраст 15-64 години се увеличава в почти всички области на страната с изключение на Габрово и Видин, където е отбелязан минимален спад, а без особена промяна остава показателят за Варна и Сливен.

Въпреки относително по-добрата 2017 г., е очевидно, че пазарът на труда в някои региони на страната продължава да изпитва проблеми. Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Разград и Сливен са не само областите с по принцип най-нисък коефициент на заетост на населението в работоспособна възраст, но и са сред малкото, които все още не са достигнали предкризисните нива на този показател. Към тази група можем да добавим и Силистра с уговорката, че регистрираната през 2017 г. заетост от 57%, макар сред най-ниските в страната, е всъщност рекордна за областта.

Приложената интерактивна карта дава възможност за проследяване на тези процеси в годините от 2008 г. насам. Вижда се, че макар вече в страната да няма области, които да „светят в червено” (т.е. да регистрират коефициент на заетост на населението в трудоспособна възраст под 55%), общата картина на „наситен юг” и „блед север” продължава да е валидна. Данните за първото и второто тримесечие на 2018 г. ще покажат до каква степен икономиката в по-бедните области на страната е успяла да понесе рекордното увеличение на минималното заплащане от началото на 2018 г.

Перспектива за 2018 г.

Не е изненадващо, че с приближаване на средните стойности за ЕС по отношение на икономическата активност и заетостта на населението в работоспособна възраст, българският пазар на труда започва да изпитва някои добре познати в другите европейски страни проблеми като увеличаващия се недостиг на труд. Приетите през последните месеци стъпки в посока облекчаването на вноса на чуждестранни работници са важна, но недостатъчна стъпка за облекчаването на този недостиг.

През 2018 г. можем да очакваме още по-силен сблъсък между негативните демографски процеси, проблемите с квалификацията на безработните (а и на част от работещите) и нуждите на трудовия пазар. Настоящият период е рядък шанс за българското правителство да преосмисли характера на активните политики на пазара на труда. В условията на рекордна заетост и недостиг на работна ръка мерките за директно създаване на субсидирана заетост са не само лишени от теоретична обосновка, но могат да се разглеждат като вреден инструмент, който възпира дългосрочната интеграция на лицата, участващи в тези мерки, в реалния сектор. Последното е жизнено важна предпоставка за придобиването на практически ценени от бизнеса умения и изграждането на „квалификационен буфер” срещу бъдещи сътресения на трудовия пазар.

Инертно определяни като „важни”, но все още необлечени в конкретика концепции като „дуално образование”, „учене през целия живот” и „продължаваща квалификация” трябва да бъдат поставени в центъра на публичния дебат и политики, ако не искаме в един момент бюрата по труда пак да се окажат пълни, а политиците – изненадани.

Усилия трябва да се насочат и към облекчаване и усъвършенстване на трудовото законодателство, което да насърчи гъвкавите форми на заетост, включително работата на непълен работен ден.

Това са все теми, които ИПИ ще следи отблизо през тази година.

А и нека си го кажем: 32 години по-късно – дали не е време за нов Кодекс на труда?

-----------------------------

[1] В същото време притесненията за качеството на данните от 2016 г., които се използват като отправна точка за всички тези сравнения остават. Припомняме, че според данните на НСИ 2016 г. е била на практика „нулева” за трудовия пазар, поне що се касае до заетостта на населението. Тогава през второто полугодие беше регистриран неочакван и трудно обясним спад на заетостта в редица области на страната, който от своя страна доведе до „рекордни повишения” през втората половина на 2017 г.


 

 

 

 

 

 

 

 


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg