5% ръст на България през 2014

След резкия спад на БВП през 2009 г., темпото на възстановяване на българската икономика беше разочароващо, се казва в пролетната прогноза за Еврозоната (ППЕ) на „Ърнст и Янг” в частта за България. През 2010 г. БВП нарасна с едва 0.3%, а през 2011 г. – с 2.1%, но тримесечният растеж се забави през миналата година, поради намаленото частно и публично потребление. Износът се запази доста добър през миналата година, независимо от рязкото влошаване на перспективите за ЕС (основният експортен пазар за България ) и влиянието на повишената несигурност за инвестициите.
В контраст с по-рано отчетените цифри, най-актуалните данни показват, че инвестициите намаляват през цялата минала година. Това очевидно е тревожно, а, имайки предвид сегашния труден климат за инвестициите, е малко вероятно през тази година да се постигне забележително възстановяване. В най-високата си точка през 2007 г. приходите от преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) възлизаха на повече от 12 милиарда щ.д. и бяха основна движеща сила на растежа, но оттогава те непрекъснато намаляват, за да достигнат до 1.5 милиарда щ.д. през 2011 г. Фискалната стабилност на България подобрява шанса ПЧИ да се увеличат отново в средносрочен план, независимо от по-ниските нива спрямо тези преди кризата, но в краткосрочен план входящите инвестиции ще останат в най-добрия случай непроменени.

При свиване от 0.5% на икономиката в Еврозоната, което сега се наблюдава за 2012 г., износът (основната движеща сила на възстановяването до момента) ще остане намален. В резултат на това през 2012 г. очакваме растеж на БВП от едва 1.3%. Въпреки постигнатият известен напредък за разрешаването на дълговата криза в Еврозоната, тенденцията за 2012 г. остават низходяща, тъй като ефектът на дълговата криза върху балансите на банките могат да имат по-негативно въздействие върху кредитирането от това, което очакваме в момента.

В допълнение, при сегашната податлива на рискове ситуация и с пазара за недвижими имоти, който продължава да е в спад (намаление с 62% на годишна база през четвъртото тримесечие на миналата година), постъпленията от ПЧИ и тази година ще останат значително под нивата от преди кризата. Но след слабата 2012 г. и с разрешаването на проблемите в Еврозоната темпът на растеж се очаква да нарасне значително. Частното потребление в България се очаква да нарасне с приблизително 5% през 2013 г., което на свой ред ще повиши растежа на БВП до над 3% и ще задейства обновени инвестиции, което ще доведе до растеж от над 5% през 2014-15 г .

Фискалната позиция на България остава стабилна, със съотношение дълг / БВП от 15%, което е най-ниското ниво в ЕС, което е от изключителна важност за запазването на Валутния съвет с обвързаност към Еврото и запазване на ниската цена на финансиране. През 2011 г. фискалният дефицит падна до приблизително 2% от БВП и очакваме това ниво да се запази и през 2012 г. Желаният дефицит от 1.4% от БВП за 2012 г. е малко вероятно да бъде постигнат поради по-ниския от очаквания икономически растеж
и следователно по-ниските държавни приходи. Но правителството все още планира да намали дефицита до едва 0.5% от БВП до 2014 г. и се надява скоро да проведе преговори с Брюксел за навлизане в следващия етап по пътя към приемането на Еврото. Нещо повече, правителството е решено на дори още по-строга финансова дисциплина чрез приемането на закон, който налага таван както на бюджетния дефицит, така и на дълга при нива от съответно 2% и 40% от БВП, който е по-рестриктивен от целите, заложени в европейския Пакт за растеж и стабилност. Независимо от известния спад в публичния ентусиазъм за присъединяване към Еврозоната поради проблемите със държавните дългове в нея, правителството продължава да се надява, че левът може да се присъедини към ERM-II през 2012 г. или през 2013 г., с последващо влизане в Еврозоната две години по-късно. Но имайки предвид продължаващата криза в Еврозоната и последиците за бъдещите присъединяващи се държави, напоследък официалните коментари не бяха обвързващи, а по-скоро изчакващи развоя на кризата. В резултат на това графикът за присъединяване към ERM-II може да се изтегли във времето.