5 млн. тона пшеница тази година

Месец преди жътвата зърнопроизводителите са обнадеждени за състоянието на пшеничената реколта, която заради сухата есен и меката зима имаше опасност да бъде сериозно провалена. След пролетните дъждове, които не бяха повсеместни, но в началото на април все пак имаха икономическа значимост, нивите са в добро състояние и при подходящи условия по време на жътвата очаквам реколтата тази година да бъде около 5 милиона тона, или приблизително 20 на сто под ожънатото през миналата година, посочи за Синор.БГ Ангел Вукодинов, производител от град Съединение.

„Стажът ми като зърнопроизводител е над 20-годишен, но за първи път тази година пшеницата ми поникна на 2 януари, което се дължеше на изключително тежкото безводие в южните части от страната“, припомни зърнопроизводителят. Въпреки дъждовете проблемът със сушата обаче остава, особено в Добруджа и части от Южна България, посочи и Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. За пример той даде Североизточна България, където майските валежи са доста слаби. Късмет с по-напоителни дъждове извадиха единствено колегите от Северозападна, Централна и отчасти в Южна България, където картината е доста шарено, посочи още Костадинов.

„За стопаните картината с почвената влагозапасяемост е доста тревожна, тъй като около Съединение от първи септември 2018 г. досега са паднали едва между 250 и 280 литра на квадратен метър, посочи Вукодинов. Като припомни, че годишната норма е за поне 500 литра на квадратен метър, фермерът не очаква състоянието да се подобри, тъй като по традиция летните месеци са сухи и горещи. Именно затова и влажността при пшеницата е около 60 процента от необходимото.

При рапицата очакванията са тази година реколта да се получи едва от около 1,2 милиона декара площи (от общо засети 3 млн. дка през есента на 2018 г.), тъй като заради сушата повече от половината рапица беше компрометирана. „Състоянието на маслодайната култура е по-добро в Южна България, така че ще има известна компенсация за щетите от сушата“, посочи още Вукодинов.

При пролетните култури засега състоянието изглежда стабилно, като заради ниските цени на слънчогледа фермерите в Северна България почти изхвърлиха тази култура от нивите си, залагайки основно на царевицата. Така Южна България става основен производител на слънчоглед, което се дължи на интензивното производство. Последните данни на министерството на земеделието сочат, че засетите площи със слънчоглед тази пролет надхвърлят 7,2 млн. дка, при 6,9 млн. дка през миналата година. При царевицата тази година са засети над 4,4 млн. дка, при 4 млн. през пролетта на 2018 г.