46% от парите за комуникации по ОП в медиите

Средно около 46% от парите, изразходвани по линия на комуникационните планове на седемте оперативни програми и Програмата за развитие на селските райони, са дадени на медиите.
В рамките на подготовката на Националната комуникационна стратегия за следващия програмен период 2014-2020 година е подготвена и справка за раздадените пари за всяка една отделна комуникационна мярка. Средно близо 46% от всички изразходвани пари са дадени на медиите, като в тези пари се включват и средствата, дадени за платени публикации и реклама в медиите.
Най-много пари в процентно изражение са дадени на медиите от комуникационния план на ОП "Транспорт". 77,56 % от платените пари по плана на програмата са дадени на медиите. Същото важи и за 46% от дадените средства по плана на ОП "Околна среда", 36% - ОП "Регионално развитие", 57,7 % - ОП "Конкурентоспособност", 62, 55 % - ОП "Развитие на човешките ресурси", 26,93 % - ОП "Административен капацитет", 15,42 % - ОП "Техническа помощ". Близо 43% от дадени пари за комуникационни дейности по ПРСР са били за медиите.
Като цяло няма друга комуникационна мярка, за която да са давани толкова много пари. За организиране на събития средно са отишли 19 % от раздадени пари по комуникационните планове на оперативните програми и ПРСР, за изработването на рекламни, промоционални и информационни материали - средно 18% ,за социологически изследвания и анализи - малко над 4 %, за разходи за външни услуги (като например цялостно ПР обслужване) – около 5%, а около 8 % са разходите за поддръжка на информационни центрове, канцеларски материали, консумативи, оборудване и работни посещения на журналисти.
Засега идеята е общото разпределение на парите за комуникационните дейности през периода 2014-2020 да не се различава драстично от това, което е към момента. Какво точно ще се случи обаче тепърва предстои да се разбере. Очакванията за момента са през следващия програмен период около 1,5 % от бюджета на всяка една оперативна програма да отива за комуникационни дейности.
Националната комуникационната стратегия, която ще действа през следващия програмен период цели основно две неща: изграждане и поддържане на високо обществено доверие към процесите на изпълнение и управление на програмите и активиране на участието на заинтересованите страни в процеса на използване на средствата от ЕС.
Документът е основно подготвен от браншовите организации в комуникационния сектор и в момента е качен на сайта www.eufund.bg, като до 15 септември се приемат предложения и коментари по него. От сега е ясно, че дейностите в рамките на стратегията ще са насочени както към широката общественост, бенефициентите и потенциалните бенефициенти, така и към администрацията и разпространителите на информация.
Управляващите органи на програмите няма да разработват отделни комуникационни стратегии, както беше досега, а всичко ще е подчинено на Националната комуникационна стратегия. Общите дейности по всички програми ще се изпълняват и координират от Централния информационен офис. Офисът ще отговаря за социологическите проучвания, за поддържането на мрежата от 28 информационни офиси и за провеждането на информационни кампании за всички оперативни програми. 88 души работят момента в информационните центрове в 28 офиса. Управляващите органи ще отговарят за изпълнение на конкретните комуникационни дейности по техните програми.
При подготовката на Комуникационната стратегия е взето предвид, че българите се информират най-много от електронните медии и все повече и повече се обръща внимание на онлайн медиите. Обмисля се и да се дава пари за разработване и поддържане на профили в социалните медии, генериращи потребителско съдържание. Фейсбук профили към момента има ПРСР, ОП "Околна среда", ОП "Транспорт". /БГНЕС