EUR 1.9558
USD 1.9774
CHF 2.0025
GBP 2.2410
CNY 2.7788
you tube
mobile version

44% очакват лошо лично финансово състояние

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

44% очакват лошо лично финансово състояние

mail13:20 | 14.09.2022прегледи 882 коментарикоментари 0


Държавата трябва да изработи механизми за справяне с високите цени на тока и за доставките на газ за бизнеса, смятат съответно 98 и 95 на сто от участниците в национално представително проучване на социологическа агенция "Тренд". 

Изследването е проведено в периода 15-22 август сред 1007 души по поръчка на Съвета по икономически и публични политики към Институт по икономика и политики (УНСС). От екипа на Съвета представиха в Националния пресклуб на БТА доклад на тема "Политики за устойчиво икономическо развитие. Мерки за овладяване на инфлацията и енергийната криза", част от който е и социологическото проучване. Докладът с автори Владимир Сиркаров, Кузман Илиев, Михаил Кръстев и Никола Филипов се фокусира върху високата инфлация и енергийната криза.

44 на сто от участниците в проучването очакват, че в края на годината тяхното лично финансово състояние ще е по-лошо, а само 10 процента - че ще е по-добро, каза Димитър Ганев от "Тренд". 39 на сто не смятат, че ще има промяна, а 7 на сто не могат да преценят. За да се справят, много българи вероятно ще орежат част от потреблението си, което ще се отрази негативно на икономическия растеж.

Данните показват още, че очаквано хората с по-високи доходи са относително по-спокойни за следващите месеци. 21 на сто от тези с доходи над 2000 лв. на месец отговарят, че финансовото им положение ще се влоши. Голямата част от тях - 58 на сто, смятат, че няма да усетят съществена промяна, а 15 на сто - че ще имат подобрение. За сравнение, 55 на сто от хората с доходи до 500 лв. очакват влошаване на своето финансово положение до края на годината. Подобна е картината и при хората с доходи между 501 и 1000 лева.

Владимир Сиркаров посочи, че затягането на паричната политика, което вече наблюдаваме най-активно от САЩ, но и в Европа, ще доведе до увеличаване на цената на кредитните продукти и в България, което вече се случва. Хубавото е, че спестяванията са на добри нива и към момента банковата ни система е доста добре капитализирана със сериозна ликвидност, което дава буфери да минем през този процес по повишаване на лихвите доста по-плавно, добави той.

Михаил Кръстев отбеляза, че през последните седмици и месеци наблюдаваме оправдателен режим от страна на политиците, които по думите му забравят, че фискалните стимули, които бяха отпускани по време на ковид пандемията у нас и по света, са причина и "гориво" за разпалването на инфлацията. България е малка отворена икономика, много зависима от случващото се. Дълги години тя беше с много строга фискална политика, бяхме посочвани за пример как трябва да се държат европейските държави. Това, което виждаме обаче в момента, е силно притеснително, каза той и отбеляза нарастването на дефицита и на външния дълг, който поемаме.

По думите му фискалните стимули, които се отпускат "на калпак", така че да бъдат доволни всички, вместо да бъдат таргетирани определени групи, "помпат" инфлацията.

Никола Филипов посочи, че загубата на покупателна способност е един от негативните икономически ефекти. По думите му пет пъти нараства инфлацията спрямо ръста на доходите. Нашата икономика е основно базирана на преработвателната промишленост, енергоемка и с ниска добавена стойност. Когато разходите нарастват толкова много, това създава редица структурни проблеми за бизнеса, като свива маржовете на печалба и може да се стигне до продажба на продукция дори под себестойност, отбеляза той.

В тези условия доходите стагнират, а след това бизнесът съкращава персонал, което ще се отрази негативно върху трудовия пазар. Следващото, което правят фирмите, е да свиват инвестициите.

Кузман Илиев напомни, че сега войната в Украйна нарушава веригата на доставки. Той изтъкна, че в подкрепа на бизнеса трябва да мислим за създаване на така нареченото двустепенно ценообразуване при енергията и даде като пример Испания и Португалия. Мярката е свързана със сегментиране на вътрешен и външен пазар, и ниска цена на електрическата енергия за вътрешния пазар, каквато за нас е тази от АЕЦ "Козлодуй".

Други мерки, които се посочват в доклада, са дългосрочни договори за бизнеса за ток и газ, компенсации за цените на газа, каквито има за фирмите за ток от 250 лева на мегаватчас, увеличаване на капацитета на Маришкия басейн, договаряне на по-изгодни цени в региона между България и Гърция с изграждане на интерконектора.


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg