40% по-малко парникови емисии до 2030 г.

Лидерите на Европейския съюз се споразумяха да намалят до 2030 г. парниковите емисии с поне 40 процента в сравнение с нивото от 1990 г., заяви председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой, цитиран от Ройтерс и Асошиейтед прес. Споразумението, постигнато на заседание в Брюксел, има за цел да съдейства за борбата с промените в климата и да даде пример на останалия свят преди важните международни преговори за климата догодина. Лидерите също така се договориха до 2030 г. в ЕС да се увеличи използването на възобновяема енергия до 27 процента от общото потребление и да се повиши енергийната ефективност до 27 процента.

Страните членки обаче "са свободни сами да определят собствени, по-високи национални цели", се посочва в съвместно изявление на европейските лидери. След снощното споразумение германският канцлер Ангела Меркел заяви, че сега ЕС може да се възприема като "актьор с решаваща роля" в световните енергийни преговори. Тя отбеляза, че Германия би желала да си постави по-високи цели. ЕС отдавна се опитва да даде тласък на усилията за борба с климатичните промени и иска да засили позициите си преди преговорите за световно споразумение за климата догодина в Париж. Преговорите в ЕС бяха усложнени от несъгласие по това колко категорично да се подходи. Въобще не беше лесно, но успяхме да постигнем справедливо решение, заяви председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой.
Френският президент Франсоа Оланд отбеляза, че споразумението е "много амбициозно за планетата, тъй като Европа дава пример".
Еврокомисарят по действията в областта на климата Кони Хедегор заяви, че "ЕС изпраща силен сигнал към останалите големи икономики и всички останали страни: Написахме си домашното, сега ви призоваваме да последвате примера на Европа".

Природозащитните групи обаче не останаха доволни от компромиса. Брук Райли от европейското подразделение на "Приятели на Земята" определи целта от 40 процента намаляване на емисиите въглероден диоксид като "опасно безотговорна". "Споразумението не прави нищо, за да се сложи край на европейската зависимост от изкопаеми горива или за да се ускори преходът към чисто енергийно бъдеще. Това е споразумение, което поставя мръсните промишлени интереси пред гражданите и
планетата", заяви Райли.

Наталия Алонсо от Оксфарм посочи: "Недостатъчни действия като тези, от най-богатите страни в света, поставят още по-голям товар върху най-бедните хора, които най-много са засегнати от климатичните промени, но са най-малко отговорни за кризата". Преговарящите успяха трудно да спечелят срещу страните от Източна Европа. Много от икономиките на тези страни все още са зависими от енергийни източници, замърсяващи околната среда като въглищата, и се опасяват, че новите цели ще доведат до оскъпяване на електроенергията и ще засегнат икономиките им, отбелязва ДПА. Полша, Словакия, Чехия, Унгария, Румъния и България заявиха в изявление на 30 септември, припомнено от Блумбърг, че не е желателно да бъдат въвеждани нови юридически задължителни цели на ЕС за възобновяемата енергия и енергийната ефективност. Като част от споразумението страните от Източна Европа ще бъдат подпомогнати на енергийния фронт, допълва ДПА. Полският премиер Ева Копач заяви, че напуска срещата без допълнителен товар за страната си, определяйки споразумението като гаранция, че енергийните цени няма да се повишат до 2030 година.
Споразумението включва и клауза, която предвижда целите да бъдат преразгледани след 2015 година, ако не бъде постигнато амбициозно международно споразумение. Има опасения, че ЕС излага на риск икономическата си конкурентоспособност, ако големи замърсители като САЩ и Китай не активизират действията си в борбата срещу климатичните промени.