40% от зелените проекти създават иновации

 В България продължават да се създават зелени иновации на световно ниво, които имат потенциала да помогнат за просперитета на икономиката и на обществото и за опазване на природата. Това показват данните от второто издание на изследването “Зелени решения от България 2025”, което MOVE.BG представи по време на конференцията ”Re:Think Green”. 

Почти 40% от зелените стартъпи и от зелените граждански организации и над 30% от зелените научни проекти създават т.нар. пробивни (disuptive) иновации по основни направления на устойчивото развитие като борба с климатичните промени, развитие на кръгова икономика и опазване на природните ресурси. Зелените новатори обаче продължават да срещат редица предизвикателства, които възпрепятстват разгръщането на потенциала им - трудности с финансирането, с ограничения човешки ресурс, с достъпа до международни мрежи, с липсата на заинтересованост от институциите към зелените иновации и зеленото развитие, както и трудности в сътрудничеството с големия бизнес. 

Изследването показва още, че средата за развитието на зелени иновации не се е подобрила спрямо миналата година, когато беше проведено първото издание на “Зелени решения от България” - предизвикателствата продължават да не бъдат адресирани от представителите на държавните институции на национално и на местно ниво. 

Данните от тазгодишното проучване са обобщени в доклад, който е достъпен онлайн и в който са включени препоръки за преодоляване на основните предизвикателства, например създаване на специален фонд в рамките на Фонда на фондовете за подкрепа на зелените стартъпи, създаване на Национален зелен фонд, който да осигури стабилно и предвидимо национално финансиране за гражданските организации, както и изграждане на устойчив модел за публично-частно партньорство за развитие и прилагане на научни иновации с участие на държавата и бизнеса.

Re:Think Green: да осмислим зеленото развитие и като въпрос на националната сигурност

Данните от проучването “Зелени решения от България 2025” бяха представени и обсъдени на конференцията “Re:Think Green”, която постави акцент и върху преосмислянето на погледа към зелените политики, като политики, които са свързани не само с климатичните промени, но и с гарантиране на националната сигурност.

Саша Безуханова, основател на MOVE.BG и инициатор на “Зелени решения от България”, сподели:

“Климатичните промени, ускорени от човешката дейност, водят до значимо намаляване на природните ресурси. 

За последните 50 години сме изгубили 73% от дивите животни, а само през -  2024 са унищожени 30 милиона хектара гори от пожари и изсичане.

Пожари, безводие, природни бедствия унищожават инфраструктурата, блокират веригите за доставка, парализират социални и здравни системи. 

Това е значим риск за качеството на живота и икономиката предвид факта, че над половината от световния БВП - е умерено или силно зависим от природата. Само в ЕС икономическите загуби заради климатични и метеорологични бедствия за три години са над 160 милиарда евро.

Вече не е възможно с конвенционални средства да се справим с тези застрашаващи живота и икономиката ни обстоятелства. Необходими са модерни, изцяло нови технологични решения, които да ограничат ефектите от климатичните промени и да осигурят адаптация към новата климатична реалност. 

Такива разработки се правят в България. Техни създатели са иновативни предприемачи, учени и природозащитници. 

Проведохме изследването “Зелени решения от България 2025”, за да покажем с данни какви решения създават българските новатори в областта и да изследваме възможностите за ускоряване на пазарната реализация на идеите им. 

Вярваме, че те са капитал, който е нужно да бъде приоритетно подкрепен и са важен ключ за просперитет на държавата ни и принос на България за решаване на глобалните предизвикателства, свързани със загуба на природа.”

Зелени решения от България: какво показват данните

Данните от изследването бяха представени по време на конференцията от Карина Ангелиева, експерт по иновации и автор на доклада “Зелени решения от България 2025”. Методологията на проучването е пряка онлайн анкета, проведена от агенция “Насока”, а общият брой на попълнените анкети е 135. В следващите редове ви представяме резюме на основните данни за трите групи респонденти.

Зелените стартъпи: голям потенциал, ограничени финанси

Стартъпите представляват най-динамичната част от екосистемата на зелените иновации в България. Характерно за тях е, че в преобладаващата си част попадат в категорията на микропредприятията – 80% от анкетираните имат до 10 служители, а 52.7% са с екипи от едва 1 до 3 души.

Този профил показва ограничен капацитет по отношение на ресурси и разширяване, но едновременно с това се наблюдава висока гъвкавост и способност за бързо адаптиране към нови тенденции и пазарни условия. По отношение на тематичната насоченост зелените МСП-та оперират основно в сфери като: кръгова икономика и управление на отпадъци (60%), енергия и енергийна ефективност (32.7%), климатични решения (30.9%), природно-базирани решения и ESG политики (23–27%). 

По отношение на типа на иновации - над 38% от зелените стартъпи развиват т.нар. пробивни (disruptive) иновации - решения, които могат да променят пазарната логика и структурата на индустрията, 21.8% разработват иновации с интердисциплинарен характер, а около 2% работят по социални иновации. Малко над 38% от респондентите сред стартъпите надграждат вече съществуващи решения, като ги правят по-ефективни или достъпни. Почти половината стартъпи (49%) развиват иновации едновременно по нови продукти и подходи/процеси, 27% само в продукти, а 16% само в услуги. 

Финансирането е основен проблем пред развитието на зелените стартъпи - едва 21.8% са привлекли VC капитал, а 58% разчитат на собствени средства. По отношение на привлечения външен капитал - 41.8% изобщо не са успели да привлекат външно финансиране, 34 % са привлекли капитал до 100 000 евро, а едва 12.8% - над 1 милион евро. Проблемите с финансирането възпрепятстват разгръщането на потенциала на зелените стартъпи и затова MOVE.BG отново настоява за няколко ключови мерки, сред които са: създаване на зелен фонд в рамките на Фонда на фондовете за целенасочено инвестиране в зелени иновации; въвеждане на зелени вертикали във фондовете за рисково инвестиране; въвеждане на механизъм за стимулиране на банките да подкрепят при облекчени условия развитието на зелени производствени иновации.

Зелените граждански организации: малки екипи, големи идеи

Подобно на МСП, голяма част от зелените организации са с малък числен състав. Близо една четвърт (22.9%) работят изцяло на доброволчески принцип без нает персонал. Общо над 70% от организациите имат до 10 служители, което отново поставя на дневен ред въпроса за техния капацитет за устойчиво развитие и дългосрочно въздействие. По отношение на тематичния фокус повечето зелени граждански организации работят в областта на образованието - това е най-често срещаната дейност, посочена от 60.4% от зелените НПО-та. Значителна част са ангажирани с инициативи, свързани с климата (52%) и опазването на околната среда, както и с прилагането на природно-базирани решения (47.9%).

Гражданските организации се утвърждават като иновативен сектор, макар и не толкова по отношение на технологични или пазарни продукти, а чрез социални и организационни модели. Над 38% от тях разработват социални иновации - свързани с нови форми на гражданско участие, доброволчество или промяна в публичните услуги, 14.7% експериментират с интердисциплинарни решения, а 20.6% създават пробивни иновации. Малко над 26% надграждат вече съществуващи иновационни модели.

Финансирането на гражданските организации остава основно предизвикателство. Над половината от респондентите (54.2%) разчитат на европейски грантове и проекти, а сходен дял (56.3%) – на собствени средства, дарителски кампании и спонсорства. Партньорствата с бизнеса са слабо застъпени (16.7%).

Липсата на дългосрочно и стабилно финансиране е най-често посочваната бариера – 70.8% от респондентите я изтъкват като критичен проблем, който затруднява планирането и устойчивото развитие, следвано от неразбирането от институциите и липсата на заинтересованост от широката публика. В отговор на тези предизвикателства, секторът формулира ясни препоръки – най-силно подкрепена е идеята за създаване на Национален зелен фонд (70.8%), който да осигури стабилно и предвидимо национално финансиране.

Сред останалите мерки, които подкрепят респондентите, са създаване на местни консултативни съвети (68.8%), създаване на механизъм за национално съфинансиране (66.7%) и премахване на административната тежест (54.2%).

Зелените научни организации: нови идеи, ограничен капацитет

По-голямата част от научните проекти (62.5%) се изпълняват от малки изследователски екипи, съставени от до 10 учени. Най-често срещаният размер на екипите е между 4 и 10 души (34.4%). По отношение на тематичната област - най-голям брой научни проекти са концентрирани в областта на кръговата икономика и управлението на отпадъците (46.9%), следвани от биоикономиката, води и климат (34.4%), енергетика, земеделие и храни (28.1%), както и биоразнообразие (25%). Наред с това се наблюдава ръст на интердисциплинарните проекти, които съчетават елементи на прецизно земеделие, дигитални технологии, природно-базирани решения и устойчиво управление на екосистемите.

Над 32% от зелените научни проекти, участвали в изследването, създават иновации в нов сектор на приложение (интердисциплинарност), 17.9% работят по пробивни иновации, а 14.3% по социални иновации. Малко над 35% от научните проекти надграждат позната иновация, като я правят по- ефективна, евтина или достъпна. Проблемите с научния трансфер остават нерешени и тази година. Едва 25% от научните разработки, насочени към пазара, реално достигат до комерсиализация. Над половината (53.6%) остават изолирани в академичната сфера. 

Основните предизвикателства пред развитието на зелените научни проекти са липсата на капацитет и на опит за трансфер на иновациите към индустрията - тези две точки са посочени като основен проблем от респондентите (46.9%), следвани от трудностите с финансирането, слабата връзка между науката и бизнеса и недостатъчното сътрудничество с държавните институции (и трите посочени от една трета от респондентите).

В отговор на тези предизвикателства, учените, попълнили анкетата на проучването, препоръчват въвеждане на мерки за стимулиране на сътрудничеството с бизнеса (мярката е подкрепена от 72% от респондентите), за развитие на научен капаците т(62.5%)  и за развитие на специфични умения за комерсиализация на научни проекти (62.5%).

Докладът “Зелени решения от България 2025” включва над 30 препоръки, насочени както към трите групи респонденти на изследването, така и за цялостно подобряване на средата за развитие на зелени решения и нас и в подкрепа на зелената трансформация на страната, като например: създаване на онлайн платформа, посветена на климатичните политики и политиките за декарбонизация - например Национален портал “Климат”, в който да се публикува и актуализира постоянно информация за климатичните промени и за климатичните политики, как те засягат отделните заинтересовани страни и общините, какви са възможностите за финансиране.