EUR 1.9558
USD 1.6658
CHF 1.8243
GBP 2.1513
CNY 2.4871
you tube
mobile version

3 лъжи, 2 въпроса и няколко истини (eвропари и eвролъжи)

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

3 лъжи, 2 въпроса и няколко истини (eвропари и eвролъжи)

mail06:25 | 04.06.2020прегледи 517 коментарикоментари 0


Томислав Дончев, tomislavdonchev.info

Преди време бях написал статия, провокирана от политическото говорене по отношение на средствата от ЕС. 9 години по-късно си давам сметка, че написаното е все още актуално, което при други обстоятелства вероятно щеше да е положителен факт.

Когато говорим за политики на ниво ЕС, често дебатите нямат толкова широк отзвук у нас и понякога произведените решения дават повод за различни интерпретации, а нерядко водят и до фалшиви новини. Обичайно свеждаме европейското говорене до това колко пари ще получим от ЕС и как ще бъдат разпределени, което само по себе си е важно, но не може да запълни цялостната картина. Освен това в изказванията на някои политици все още се прокрадват мазохистичните стрели – „зле сме, много сме зле”, „по- зле от нас няма”, което допринася за изкривяване на картината още преди да е запълнена.

Тази седмица /б.р. миналата седмица/Европейската комисия представи ново предложение за Многогодишна финансова рамка на Съюза за периода 2021-2027 г., с което няма намерение да предлага решения за спасение, а за възстановяване на европейската икономика след последиците от  кризата.

Бюджетът на ЕС за периода 2021-2027 г. или т.нар. Многогодишна финансова рамка  се предлага да бъде в размер от 1,1 трилиона  евро. Исторически погледнато, цифрите са съпоставими с предходните два бюджета на ЕС. Новият момент е свързан с Плана за възстановяване на ЕС в размер на 750 млрд. евро, който на практика е извън многогодишния бюджет на Съюза и следва да се изпълни до края на 2024 г. Въпросните средства ще бъдат набавени чрез поемането на заем от световните финансови пазари от страна на ЕС. С други думи – извън бюджета на ЕС и извън традиционните политики и инструменти, които се финансират чрез него, боравим с качествено нов инструмент, чието генериране също може да се определи като нетрадиционно.

Всички тези цифри събудиха засилен, но за съжаление нездрав интерес у някои политици. Засилен, защото навярно са осъзнали колко малко познават темата и нездрав– по същата причина. Понеже все още съм на мнението, че би било проява на политическо малодушие да не се напомня истината, бих искал превантивно да спестя притесненията, които будят някои твърдения:

„България може да се окаже донор в следващия спасителен план на ЕС“ и „България няма ясна преговорна стратегия“

В реалността има ясна и справедлива методология за разпределение на средствата, което изключва съществуването на хипотеза, при която България ще се окаже нетен донор в бюджета на ЕС. Напротив, България е една от общо 4-те държави членки, които ще получат повече средства за Кохезионна политика, в сравнение с настоящата финансова рамка на ЕС. В общ план и съгласно предложенията на ЕК, България ще получи по линия на МФР 16,7 млрд. евро, а в рамките на Пакета за възстановяване – 9,7 млрд. евро, при наличието на достъп на страната ни до няколко заемни инструмента. За сведение – през текущия период по линия на КП и Фонда за селските райони, България разполага с 9.9 млрд. евро. Вноската ни в бюджета на ЕС за целия период 2021-2027 г. ще бъде 3,3 млрд. евро. Едва ли тези цифри могат да превърнат България в донор на ЕС и говорят за липса на ясна преговорна стратегия. И за да разсея напълно притесненията от рода на „нямаме план“, „не можем“, „не знаем“, да припомня, че България завършва втори програмен период, подготвя трети и вече е натрупала солиден опит в работата с всякакъв вид документи – Оперативни програми, Споразумения за партньорство, покриване на предварителни условия и т.н. Историческата справка показва, че като качество и срок ние не просто се справяме, а често се справяме по- добре от другите.

„Днешното управление бойкотира европейските приоритети, тъй като видимо бойкотира зелената сделка“

Както нееднократно съм заявявал, Зелената идея е въоръжена с почти непобедими аргументи. Не се сещам за политик или общественик, който би се осмелил да отрече или пренебрегне значението на качеството на околната среда, въздуха, чистата храна и вода. Още нещо, една бърза справка ще покаже, че подкрепихме дългосрочната цел за постигане на климатична неутралност на ниво ЕС до 2050 г. още през м. декември 2019 г. и имаме национална позиция по тази тема от м. февруари. Понастоящем стартираме съвместната си работа с ЕК по изготвяне на териториалните планове, които да са основа на трансформацията в условията на Зелената сделка. Твърдението, че се бавим със стратегията за следващия период също не е вярно. Запитване до Европейската комисия би разкрило факта, че страната ни е една от първите в ЕС, която представи проектите си на стратегия (Споразумение за партньорство) и програми за следващия програмен период. В момента сме в интензивен етап на преговори като изведените от нас приоритети – иновации и приложна наука, зелената сделка и възстановяването на икономиката ни, се подкрепят от ЕК.

Признак на политическо безсилие е невъзможността да се генерират ясни и  точни послания, в следствие на грешно направени изводи. Планът за възстановяване и националното му измерение не бива да обременяват съзнанието на няколко поколения българи. Най-малкото поради факта, че 4 годишният период за реализирането му може да се определи по-скоро като краткосрочен, отколкото като фундаментален за развитието на държавите членки. При подобна посока на мислене как би трябвало да оприличим МФР, която е за 7 години и с по-голям бюджет от възстановителния пакет? Разбира се, това е риторичен въпрос. Наясно съм, че някой, решил вчера да влезе  в темата, няма как да знае тези факти.  И все пак ако говорим за основополагаща стратегия и план, които ще засегнат няколко поколения, по-скоро трябва да обърнем внимание на Зелената сделка, чиито хоризонт е 2050г.

Що се отнася до справянето със социално икономическите последици от кризата с COVID-19 – достатъчно признание е, че сме давани като един от добрите примери, вкл. по линия на мобилизирането на национални и европейски средства за финансирането на конкретни антикризисни мерки.

Далеч съм от мисълта, че всичко, което предстои ще бъде лесно, защото и досега не е било. Наясно сме с отговорността и необходимостта от навременни решения и прецизно планиране. При това не защото звучи добре и разумно, а защото полагаме нужните усилия и разчитаме на опита, който натрупахме в последните години. Научените уроци са тези, които ни дават увереност, че ще се справим и този път.

 


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg