17% ДДС = -1.5 млрд. лв. в бюджета

Момчил Лалев

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е най-големият източник на приходи за държавния бюджет в България. Размерът му от 20% не е променян вече близо две десетилетия.

В Европа средната ставка на ДДС преди кризата беше малко над 19%, докато в момента е почти 22%. Унгария е с най-висока ДДС ставка от 26%, а Дания, Хърватия и Швеция са с 25%.

От страните в ЕС само 5 имат по-ниска ставка от България, като в три от тях е 19%, докато в Малта е 18%, а в Люксембург - 17%. Всички страни с ниски ставки по ДДС повишиха значително облагането – например в Кипър беше 10%, а сега вече е 19%. Румъния имаше 19% ставка, след това я вдигна на 24%. Северната ни съседка имаше план за по-нисък ДДС, но заради огромния бюджетен дефицит го замрази.

Ако България намали с 3 процентни пункта ставката по ДДС – от 20% на 17%, това ще струва на бюджета около 1.5 млрд. лева годишно пропуснати приходи, изчисляват икономисти.

Миналия месец от БСП предложиха да се намали ДДС върху хляба и да стане 5 процента. Причината е, че цената на хляба е тръгнала нагоре в последните дни, а се очаква от 1 октомври с повишаването на цената на енергоносителите да растат и цените на стоките и храните.

"Хлябът е изключително важна стока, която влиза всеки ден във всеки дом и търсим какво да се направи, така че да няма такъв ценови шок", заяви председателят на БСП Корнелия Нинова на пресконференция, след заседание на Изпълнителното бюро на партията, проведено през миналия месец.

"Намаляването на ДДС върху хляба е част от разговора за диференцирано ДДС върху храните и бебешките продукти. Само България и Дания в ЕС нямат диференцирано ДДС върху храните", подчерта лидерът на БСП. Това според нея е начин да се помогне на млади и бедни хора, за да се преодолеят неравенствата в България.

Междувременно министърът на финансите Владислав Горанов обяви, че е категорично против въвеждането на диференцирано ДДС.

"Оставам непреклонен за диференциран Данък добавена стойност. Така е записано в данъчните закони, ако се направят промени ефектите ще са краткосрочни, и само ще се обърка данъчното законодателство", заяви пред NOVA телевизия Владислав Горанов по повод на предложението за промяна на налога за хляба.

От Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България обаче са на друго мнение.

"Цената на хляба се определя от стойността на енергоносителите, от стойността на суровината, от стойността на труда и от ДДС", коментира пред NOVA телевизия Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България.

Кукушева се обърна задочно към финансовия министър Владислав Горанов, като каза, че ако ДДС се намали, всички потребители в България и най-вече пенсионерите с най-ниски пенсии ще усетят в дългосрочен план устойчива цена на хляба. Тя добави, че без корекция на ДДС е абсурдно да се каже докъде може да стигне поскъпването на хляба и че сега е времето, в което, преди приемането на бюджета догодина, трябва да се мисли за стъпката с ДДС-то.

"Най-сериозният фактор е поскъпването на пшеницата на международните пазари. За мен е изненадващо участието на министъра, но показва в каква посока мисли правителството и тя не е най-добрата", смята експертът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков. Според него решението е само едно – повишаване на реалните доходи, за да не се усеща поскъпването на определени стоки.

"Ролята на държавата е да създава условия за бизнеса да се развива, той да наема хора, те да печелят все повече и повече", каза още Стайков.

Междувременно от Българската стопанска камара (БСК) предложиха да започне широк обществен и експертен дебат за радикална реформа на държавните такси, вкл. на техните функции, принципите за тяхното определяне, разходване, процедури за обжалване и др., с оглед подготовка и внасяне на съответните нормативни промени в допълнително преценен, разумен срок.

"Във връзка с многократните предложения на браншови сдружения от хранително-питейната, фармацевтичната и други индустрии за диференциране на ставките на ДДС, Българската стопанска камара предлага да започне експертен дебат за оценка на положителните и отрицателни ефекти за фиска и икономиката, опита на държавите-членки на ЕС и други свързани аргументи", посочиха от работодателската организация./Инфосток.бг