108 хил. работници от трети страни внесени у нас

Социалният министър Наталия Ефремова съобщи, че през последните три години България е внесла над 108 хиляди работници от трети страни.

„Това без съмнение означава, че има глад за кадри, но този глад за кадри всъщност е свързан с нещо доста важно, което трябва да се подчертае. Това всъщност означава глад за умения.“ Тя констатира, че у нас безработицата е ниска – варира между 2,8% до 3,2%.

„Имаме определен кръг лица, които са регистрирани в бюрата по труда, но за съжаление почти половината от тях са много ниско квалифицирани, дори без никаква квалификация. Това е големия проблем на пазара на труда. Това е причината поради, която работодателите търсят и обръщат поглед все повече навън в желанието си да бъдат обезпечени с определен брой кадри.“

Анкетирани предприятия посочват, че в България работници от трети страни идват предимно от Украйна и Турция. Значителен брой работници от трети държави са от страни от Далечния изток като Непал и Тайланд, както и от Централна Азия.

Това става известно от проучване за страната ни в рамките на изследователския проект "Насърчаване на заетостта на граждани на трети страни чрез социален диалог – Recruit4Tomorrow", в който партньори от България са Българската стопанска камара и Конфедерацията на независимите синдикати в България, съобщиха от Камарата.  

В онлайн анкета в периода 22 април – 30 юни 2024 година са участвали 102 български предприятия, които са дали пълни или частични отговори на въпроси, свързани с наемането на граждани на трети страни. Като цяло изследването е основано на извадка от 552 малки, средни и големи предприятия от държавите, участвали в изследователския проект - България, Хърватия, Унгария, Словакия и Словения.

Основни приоритети за улесняване на наемането на работа на граждани на трети държави, според анкетирани предприятия от България, трябва да бъдат: предоставянето на възможност за подаване на официални заявления и документи онлайн, рационализирането на процеса на издаване на работни визи и разширяване на списъка с държави, чиито граждани могат да работят в рамките на двустранно споразумение.

Според получените резултати средната брутна заплата на работниците от трети страни в изследваните предприятия е 1505,4 евро. Сравнявайки този резултат с данните, получени за средната работна заплата в същите предприятия, от БСК посочват, че средната брутна заплата на работниците от трети страни е по-ниска. Независимо от разликата в средните заплати, мнозинството от предприятията смятат, че заплатите на работниците от трети страни са сравними с тези на останалите им служители.

От БСК изтъкват, че средната брутна заплата, посочена от анкетираните предприятия, е 1824,7 евро на месец, което е с почти 80 на сто по-високо в сравнение със средната брутна заплата в България през 2023 г. (около 1022,58 евро). Най-високите средни заплати са регистрирани в град София, където средната брутна месечна заплата достига 2722 лв. (около 1391,74 евро)

Работниците извън ЕС са заети главно за работа в сферата на услугите (11 на сто) и обща работа (14 на сто), следвани от тези в производството и професионалните и техническите дейности. Що се отнася до някои от другите видове работа, която работниците извън ЕС извършват, респондентите съобщават за строителство, програмиране, социална работа, готвене, информационни технологии и др.

Недостигът на работници затруднява дейността на фирмите, поради което те полагат значителни усилия за прилагане на различни мерки за обучение и квалификация в подкрепа на интеграцията на пазара на труда на работници от трети държави, става известно още от българската част на проучването. Анкетираните посочват като области с най-значителни пропуски използването на цифрови инструменти и признаването на квалификацията/оценка на уменията. 

Езиковата бариера се оказва значителна пречка за интегрирането на работници от трети страни, като анкетираните отбелязват значителни пропуски в осигуряването на допълнителни езикови курсове, компютърна грамотност и комуникационни умения. Основните пропуски, които респондентите сочат по отношение на информирането и консултирането, са кариерното развитие, повишаването на знанията за пазара на труда и ИТ програмите/приложенията.

Българските предприятия смятат, че въпреки положените усилия от тях съществуват значителни пропуски по отношение на предотвратяване на дискриминацията, повишаване на осведомеността относно многообразието на работното място и осигуряването на курсове за гражданска/социална и културна ориентация.