EUR 1.9558
USD 1.8323
CHF 2.0113
GBP 2.2729
CNY 2.5284
you tube
mobile version

100 марки лютеница – това е измислица

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

100 марки лютеница – това е измислица

mail09:00 | 13.05.2011прегледи 724 коментарикоментари 0


Работната група от технолози, научни работници, оперативен контрол в продължение на два-три месеца ще "бистрят" стандарта за лютеница и кетчуп до постигането на пълен консенсус, стана ясно от изявление на изпълнителния директор на БАБХ Йордан Войнов. Той уточни, че от септември с новата реколта на пазара ще влезе в сила и стандартът за лютеницата. От бранша обещаха продуктът да е натурален, без  консерванти, оцветители и подобрители.

Възниква въпросът ще стигне ли родното производство от пипер и домати, които да гарантират, че освен по рецептура, продуктът ще е български и по суровини. Константин Ламбрев, председател на Управителния съвет на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, признава, че сериозен проблем на бранша в момента е снабдяването с качествени суровини за преработка. В България през последните 20 години производството на плодове е намаляло с близо 80%, а на зеленчуци - с над 60%. Но българската консервна промишленост не е компрометирана, отрасълът е експортно ориентиран и над 50 % от производството на консерви у нас се изнася.  В момента на пазара голяма част от консервната продукция е нелегитимна, твърди Ламбрев. Пример за това, е наличието в търговската мрежа на над 100 марки лютеници, които не отговарят на броя на предприятията. "Уверявам ви няма толкова производители на лютеница у нас", казва той. При предишната регистрация на предприятия от хранителната промишленост, броят на консервните е около 150.
В Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци в момента членуват около 50 предприятия. Те обаче държат от 60-80% от производството, твърди Ламбрев. "При нас са големите производители, техниката, големите хладилници", аргументира се технологът. Ламбрев е категоричен, че компромис в производството на лютеница по стандарт няма да има. В лютеницата със стандарт ще има само български домати, ще се допуска вносно пюре, защото родното зеленчукопроизводство се е свило. Не се изключва и влагането на нишесте, което присъства в традиционната рецепта, каза Ламбрев.

Тайните съставки на лютаницата
Лютеницата по стандарта ще бъде обозначена с логото на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци - СППЗ. Притеснението ни да направим стандарт за лютеницата идваше основно от това, че продуктът се прави традиционно във всеки дом и всеки има специфична рецепта за него, коментира управителят на едно от най-големите консервни предприятия у нас и член на СППЗ Иван Янков. Той уточнява, че конкретиката за новия стандарт за лютеницата ще се реши в работните групи, но в нея може да има сгъстители. В момента се използват нишесте, пюре от картофи, които старият стандарт разрешава.
Идеята е да запазим традиционния вкус от едно време и да утвърдим продукта като традиционен на Балканите, казва Янков. "Да се знае - това са рецептите, това е вкусът, и целият Европейски съюз го има като единен продукт".Сред лютениците, предлагани сега на пазара, има пастообразни и едро смлени, наричани още "домашни". В тях производителите влагат основно доматено и пиперково пюре, моркови и пюре от моркови, патладжан и печени чушки. Овкусителите са захар, сол и слънчогледово олио. Това са основните компоненти, а подправките, които са около 10 - 12 на брой са типични за българската трапеза - лук, чесън и др. В стандарта от 1975 година /20-22/ и рецептите създадени по него, например, има лютеница тип "Перущица", в която се е влагало ябълково пюре, уточнява Янков. В други продукти се използват разни еквиваленти на нишестето, като картофите, например, и това е била официалната рецептура за България отпреди 40 години. Сега технолозите ще разработят БДС за лютеницата, който ще е осъвременен вариант на стария. На следващ етап ще разработим програма за популяризиране на продукта в ЕС.
Изпълнителният директор на БАБХ уточнява, че стандартът е на доброволни начала и никой няма да бъде принуждаван да работи по него. От 94 месопреработвателни фирми, които правеха стандарта "Стара планина", в момента малко над 70 са закупили логото от браншовата асоциация. Фирмите, които са одобрени да правят хляб "България" по стандарт са около 20.по БТА


 


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg