10% данък върху хазартни печалби одобрен

Допълнителни мерки в подкрепа на фиска в размер на 230 млн. лева до края на годината договориха на днешното си заседание партньорите в Националния съвет за тристранно сътрудничество, съобщи правителствената информационна служба. На част от срещата днес присъства и министър-председателят Бойко Борисов, който подчерта, че в името на 8 млн. български граждани трябва да се намери съгласие между трите страни в диалога, за да се излезе от кризата и да се запази жизнеспособността на икономиката ни.
Представителите на правителството и социалните партньори одобриха днес предложението на директора на НАП Красимир Стефанов индивидуалните печалби от хазартни игри да бъдат обложени с 10-процентен данък, което ще доведе до 80 млн. лева допълнителни приходи в бюджета до края на тази година. Запазват се ставките за облагане на застрахователната дейност със 7% за общото застраховане и с 2% за животозастраховането, но ще се промени начинът за облагане на застрахователните дружества. Предвижда се да се облагат приходите на застрахователите, а не печалбите, както е в момента. Очаква се мярката да влее в бюджета около 100 млн. лева допълнително. Като временна мярка се предлага връщане на стария коефициент от 1,1 за авансовите вноски по корпоративния данък. В момента той е единица. Промяната по отношение на авансовите вноски се очаква да донесе 50 млн. лв. в бюджета.
Партньорите в НСТС приеха и пакет от предложения за подобряване на финансовата дисциплина. Министерството на финансите ежемесечно ще публикува подробни данни за изпълнението на приходната и разходната част на бюджета и анализ към тях, както и салдото по ДДС. МФ ще оповестява и движението на външния дълг и данни за състоянието на фискалния резерв, придружавана от разбивка на наличностите в него. На всяко тримесечие министерството ще предоставя баланс и отчет за приходите и разходите на предприятията с преобладаващо държавно участие.
Постигнато беше единомислие и по комплекс от мерки, свързани с пазара на труда. Те са свързани с повишаване мобилността на работната сила чрез създаване на система за наблюдение и разпределение на квалифицирани работници и служители на секторно или териториално ниво; увеличаване от 45 на 90 дни в рамките на една календарна година на срока, за който работодателят възлага временно извършването на друга работа в същото или друго предприятие; ограничаване достъпа до пазара на труда на работници от трети страни, с изключение на висококвалифицираните; създаване на механизми за намиране на първа заетост на младежи, завършващи училище; въвеждане на законова регулация, гарантираща лоялна конкуренция и недопускане изкривяване на пазара чрез оказване на монополен натиск върху доставчиците на стоки и услуги. Изпълнението на тези мерки ще се финансира по ОП „Развитие на човешките ресурси”.
Социалните партньори ще продължат дискусията в понеделник.