АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Приходите на Кипър от туризъм достигнаха 483,0 милиона евро през август 2023 г., при 399,7 милиона евро през същия месец на миналата година, отбелязвайки увеличение от 20,8%, предаде за БТА кипърската агенция КНА, позовавайки се на данни на Статистическата служба на Кипър – КиСтат (CyStat).


Сред домакинствата в ЕС тези в България са заделили най-малко средства за спортни стоки и услуги – 24 СПС. По-нагоре в негативния край на класацията се нареждат Словакия (66 СПС - условна валута, елиминираща инфлационните различия в страните членки на ЕС), Литва (87 СПС) и Полша (95 СПС).


В цели седем области преките чуждестранни инвестиции с натрупване намаляват към края на 2022 г. в сравнение с края на предходната година – Видин, Враца, Плевен, Силистра, Бургас, Стара Загора и Благоевград.


Бюджетът е разпределен по равно (23,7 млн. лв.) между сектор „Животновъдство“ и сектор „Растениевъдство“. Изплащането на ставките започва още от тази седмица.


Сред страните от ЕС Гърция има най-висок дял на хора с ниско образователно равнище (81,6 процента), които се считат за бедни. След нея се нареждат България (67,9 процента) и Словакия (53,3 процента). Най-нисък е броят във Финландия (7,3 процента), Люксембург (10,0 процента) и Швеция (11,3 процента).


Видимо през последните години, индивидуалният туризъм не може да запълни тази празнина поради доста фактори, но най-вече голямата леглова база по Черноморието и ограниченото и непостоянно търсене през месеците май, юни и септември. За поредна година се забелязва късен старт на сезона и бавно раздвижване на пазара.


Германия, Франция и Италия искат да си сътрудничат по-сериозно в сферата на изкуствения интелект, за да може Европа да се конкурира по-добре със САЩ и Китай.


В България през 2022 г. са регистрирани 151 600 души, заети в сектора на високите технологии. Сред регионите у нас водещ по този показател е Югозападна и Южна централна България (123 100 души).


В него се обръща внимание на възможностите за финансиране, промените в националната и европейска секторна политика, важните събития, както и осигуряване на достъп до резултатите от провежданите от екипа на ИЛВ – Плевен научни изследвания. Всеки заинтересован може да се свърже с Института за получаване на бюлетина и да направи коментари и препоръки относно бъдещите теми, които биха представлявали интерес.


В края на август 2023 г. краткосрочните задължения са близо 7,339 млрд. евро (17 на сто от брутния дълг - 7,7 на сто от БВП) и се понижават с 678,7 млн. евро (8,5 на сто) спрямо август 2022 г. Дългосрочните задължения възлизат на 35,7 млрд. евро (83 на сто от брутния дълг, 37,4 на сто от БВП), като се повишават с близо 2,1 млрд. евро (6,2 на сто) спрямо края на август 2022 г.