АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Oбщaтa cтoйнocт нa ceлcĸocтoпaнcĸaтa пpoдyĸция възлизa нa 10,2 млpд. лeвa и тoвa ce дължи нa дoбpaтa peĸoлтa и по-високите цeни нa зъpнeнитe ĸyлтypи. Дeлът нa зъpнeнитe и мacлoдaйни ĸyлтypи, ĸoитo фopмиpaxa oĸoлo 50% oт бpyтнaтa пpoдyĸция oт ceлcĸo cтoпaнcтвo пpeз 2020 г., щe yвeличaт тoзи пpoцeнт дo нaд 60%.


През предстоящата втора година ще бъдат отпуснати планираните 1,5 млн. лева, които ще послужат за продължаване на дейностите за роботизиране на животновъдния сектор, разработване на модели за наблюдение и управление на продуктивност/отглеждане и др.


Тазгодишната кампания по изкупуване на прасковите е започнала с 65 ст/кг. Горивата са два пъти по-скъпи, препаратите няколко пъти са поскъпнали, торовете - три пъти, но цените са същите. Цената на водата на декар за поливка е 50 лева. Инфлацията "изяде" и субсидиите от държавата, казват производители.


Цената за сорта червен мискет е 80 ст. на килограм. Стопаните споделят, че изпитват затруднения заради повишаването на цените на горивата, торовете и работната ръка. Според тях е необходима държавна регулация за вноса от чужбина.


През 2021 г. той е 3,7 процента, което индикира отслабващото значение на селското стопанство за цялото развитие на икономиката. Това каза Даниела Димитрова от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) при представянето на обзор на българското земеделие и прогнози за развитието на някои земеделски производства.


Най-много средства са наредени по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“. За реализирането на 24 договорирани инвестиционни предложения на общините са преведени близо 13 млн. лв. (12 849 509 лв.).


Според БФС да се създаде национален механизъм, в синхрон с европейските практики, който адекватно да отговаря на потребностите на българските земеделски производители и преработватели и да въведе яснота, сигурност и прозрачност в създаването и функционирането на браншовите организации.


С отварянето на "коридорите на солидарност" в помощ на износа на селскостопански стоки от Украйна, България се превърна в буферен склад. Зърното по тези коридори не достига до страните по предназначение, това води до пренасищане на пазара у нас и оказва натиск върху цените на продукцията.


Инженер Аспарух Атанасов, от Добруджанския технологичен колеж, който е към Техническия университет Варна има база данни, събирана с дрон от три години и установява, че резултатите от изследването с техниката са на 100 процента същите, като тези, които прави агроном на място.


През последните 15 години България трайно заема второ място на Балканите по балансирано салдо в търговията със зърнени култури, сочат данни от изследване на икономиста на Българската стопанска камара Борислав Георгиев, публикувано на интернет страницата на Камарата.