АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Миналия месец енергийният министър Байрактар заяви, че Турция има за цел да увеличи капацитета за производство на вятърна и слънчева енергия до 120 000 мегавата до 2035 г., което ще изисква близо 80 милиарда долара инвестиции, напомня агенцията.


Програмата за сондиране, отбеляза той, е с два етапа: първият, към средата на януари, когато ще бъде извършен първият сондаж в Блок 5 и се отнася до сондажа „Електра“ и втория сондаж, който ще бъде до „Глафкус“ и се отнася за „Пегасус“, „който ще бъде отделен сондаж, независим от „Глафкус“.


С решение на хърватското правителството той ще бъде финансиран чрез Механизма за възстановяване и устойчивост като част от „Поддържаща инфраструктура за стратегическия инвестиционен проект за терминал за втечнен газ“, чиято стойност е 51,8 милиона евро (без ДДС). Планираният срок за завършване на работата е 15 месеца.


Две трети (66%) от румънците вярват, че потребителите допринасят за по-чистата околна среда, а почти половината (45%) казват, че отказът от газови отоплителни системи не е добро решение, предаде румънската агенция Аджерпрес, позовавайки се на проучване.


Законът, който бе приет от долната камара на парламента на мюсюлманско-хърватската полуавтономна част на Босна, предвижда изграждането на междусистемна газова връзка с Хърватия.


Гръцкият Държавен съвет, ВАС на страната, отмени като противоконституционни разпоредбите на т.нар. Нов регламент за строителството от 2012 г., с които се позволяваше увеличаване на интензивността на застрояването и на височината на сградите срещу по-екологично строителство и увеличаване на зелените пространства.


Миналата година само 7% от анкетираните са казали, че биха похарчили над 130 евро за коледни подаръци, но тази година техният дял достига 17%. Броят на хърватите, които планират да похарчат малко по-малко, до €130, също се е нараснал до 21%.


Според данните за изпълнението на държавния бюджет на модифицирана касова основа през периода януари – декември 2024 г. е отчетен излишък в салдото на държавния бюджет от 369 млн. евро при цел за дефицит от 3,601 млрд. евро, предвиден във встъпителния доклад за бюджета за 2025 г., и дефицит от 3,760 милиарда евро през същия период на 2023г.


Наредбата предвижда увеличение на данъци и ограничаване на редица субсидии, както и на ръста на възнагражденията в публичния сектор и на пенсиите. Премахват се редица социални придобивки и допълнителни плащания, слага се спирачка и върху назначенията в публичния сектор.


Предпоставка за финансирането е кандидатът да представи бизнес план, който ще бъде разгледан доколко осигурява устойчивостта на начинанието.