АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Предквалификационната фаза на проекта, която започна на 5 януари, завърши на 15 февруари. На този търг ще бъде избрана компанията, която ще строи отсечките Куманово-Беляковце и Беляковце-Крива Паланка.


Epдoгaн oбяви, чe щe ce въвeдaт eднoĸpaтни плaщaния нa oбщa cтoйнocт oĸoлo 4,6 млpд. лиpи или 555 млн. дoлapa зa няĸoлĸo ceĸтopa, зaceгнaти oт пaндeмиятa, пpeдaдe Нurrуеt. Cpeд peцeпиeнтитe им щe ca ĸaфeнeтa, pecтopaнти и мyзиĸaнти.


През 2020 г. Турция е добавила най-много възобновяем капацитет за една година в историята си - около 4,8 GW, с което възобновяемите източници достигнат 49 GW от 95 GW обща инсталирана мощност на енергийната система на южната ни съседка. Това постижение, обаче, може да бъде надминато през 2021 година.


Атина предложи на Европейския съюз да се приеме общ имунизационен паспорт за ваксинираните европейци срещу Covid-19. Гръцкото министерство на туризма предлага да се осигури коридор за лесно преминаване в рамките на европейските страни на ваксинираните.


Тя е дълга 89 км, е разделена на три участъка - Куманово-Беляковце с дължина 31 км, Беляковце-Крива Паланка с дължина 34 км и последният от Крива паланка до границата с България с дължина 24 км.


Целта на заема от ЧБТР е да финансира разходите за изграждане на „One Tower”, зелена офис сграда, която е част от новоразработения комплекс за смесена употреба One Floreasca City, разположен на бивша изоставена индустриална зона в румънската столица.


През януари тази година държавният орган за стратегия и прогнози CNSP изчисли, че Румъния ще постигне 4,4% свиване за 2020 г. През февруари ЕК прогнозира за още по-голямо свиване от 5% на БВП на Румъния за 2020 г.


Aвтoмoбилният пpoизвoдитeл Fоrd плaниpa дa вĸлючи Pyмъния в cтpaтeгиятa cи зa пpoизвoдcтвo нa пoвeчe eлeĸтpoмoбили. Oт ĸoмпaниятa иcĸaт дa зaпoчнaт дa пpaвят тaĸивa мoдeли зaвoдa cи в Kpaйoвa в cлeдвaщитe няĸoлĸo гoдини. Toвa e пoтвъpдил пpeзидeнтът нa Fоrd Еurоре Cтюapт Poyли, цитиpaн oт Rоmаnіа Іnѕіdеr.


Решението е взето само няколко дни, след като турската централна банка повиши основния си лихвен процент от 17% на 19%.


На второ място в региона е Република Северна Македония, която има 6,8 тона златен резерв. Следват Словения с 3,17 тона, Босна и Херцеговина с 2,98 тона и Черна гора с 1,09 т. На последно място е Хърватия, която е разпродала златния си резерв още през 2001 г.