Услугите удариха подло БВП

Десислава Николова, ИПИ
Експресната оценка за БВП през третото тримесечие, която НСИ публикува, отново беше разочароваща. Данните показаха анемичен ръст от 0,5% на годишна и 0,1% на тримесечна база (сезонно изгладена статистика). До момента във всяко от първите три тримесечия сезонно изгладеният ръст на икономиката е 0,5%, т.е. за първите 9 месеца БВП е нараснал с 0,5% на годишна база.

Източник: НСИ
Предвид това, което се случва в останалата част от ЕС, а именно второ поредно тримесечие на спад на годишна база, България стои относително по-добре със скромния си, но все още положителен ръст. От друга страна, обаче, оповестените числа за БВП бързо попариха надеждите за едно по-осезаемо раздвижване в икономиката през третото тримесечие, подхранени от по-рано публикуваните данни за пазара на труда. Статистиката за заетостта и безработицата през третото тримесечие показа за първи път от 3 години и половина ръст на броя на заетите в работоспособна възраст (15-64) – с 2,000 души, като в същото време за второ поредно тримесечие се наблюдаваше увеличение на коефициента на заетост на годишна база.
Данните за БВП обаче показват, че ниският темп на растеж на годишна база се дължи на услугите, които заемат най-голям дял от БВП и продължават да се свиват на годишна база. В същото време, индустрията и селското стопанство увеличават своя продукт. От страна на търсенето добрата новина е, че инвестициите (сезонно изгладени) за първи път тази от началото на кризата през 2009 г. бележат положителен ръст на годишна база, макар и само с 1%. Най-вероятно капиталообразуването вече е достигнало дъното си и оттук нататък инвестициите ще стагнират или растат с минимални темпове. Индивидуалното потребление запазва своя ръст от 2,9% на годишна база през третото тримесечие (след същия темп на растеж през второто), което го превръща и в основен фактор за растежа от страна на разходите.
Това, което можем да очакваме за 4-то тримесечие, обаче, е по-скоро по-нататъшно забавяне на ръста на икономиката, предвид случващото се в останалата част от ЕС. В същото време сигнал за евентуално затихване на потреблението дойде от данните за вноса, които показаха за първи път спад от началото на 2010 г. насам. Перспективите за 2013 също не са розови, предвид очакваното забавяне в Китай и Турция, нужната фискална корекция в САЩ и (оптимистично) очаквания минимален растеж в ЕС (0,3% според ЕК), който лесно може да премине в червената зона. В най-добрия случай България тази година ще отбележи около 0,5% растеж, а догодина – отново под 1%, а един по-негативен сценарий не изключва и нова рецесия както в ЕС, така и в България. Нужно ли е да казваме, че прогнозата на правителството за 1,9% растеж догодина, заложена в бюджета, няма как да се случи? Точно сега, когато предстои гласуването в Парламента на второ четене, е моментът да се направят нужните промени в проектозакона за бюджета в посока занижаване на приходите към по-реалистични числа, залагане на буфери и по-големи резерви, както и редуциране на такива разходи, които са с по-нисък приоритет.