АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]


Катедралата "Свети Стефан" в центъра на Виена е един от символите на Австрия и сред най-големите забележителности на австрийската столица. В чест на Великия пост и наближаващия Великден, там бе открита необичайна инсталация на австрийския скулптор Ервин Вурм, която иска символично да стопли сърцата на виенчани.


Към 1 януари 2021 г. 21 от 27-те държави-членки на ЕС имат минимални национални заплати: само Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция нямат. Месечните минимални заплати обикновено са под 700 евро на изток и над 1 500 евро на северозапад от ЕС.


Сред 19-те членки на еврозоната най-голям икономически спад e отчетен в Австрия (понижение с 4,3%), Италия (понижение с 2,0%) и Франция (с 1,3%). Най-добър растеж бе отбелязан в Литва (повишение на БВП с 1,2%) и Латвия (с 1,1%).


Сред държавите-членки на ЕС, държавите с най-голям дял на органична площ през 2019 г. са Австрия (25,3% от общата използвана земеделска площ), Естония (22,3%) и Швеция (20,4%), следвани от Чехия и Италия (и двете 15,2 %), Латвия (14,8%) и Финландия (13,5%).


Цените на жилищата са се увеличили в 23 държави-членки и са намалели в четири, като най-високи са били повишенията в Естония (+ 105,1%), Унгария (+ 92,2%), Люксембург (+ 90,5%), Латвия (+ 83,6%) и Австрия (+ 81,3% ). Намаления се наблюдават в Гърция (-31,0%), Италия (-15,5%), Кипър (-7,7%) и Испания (-4,5%).


Александър Сипек работи за концерна EVN AG от 2004 г., когато започва дейността си в отдел Контролинг и счетоводство. През периода 2006-2014 г. работи за групата компании на EVN в Република Северна Македония, след което работи отново за EVN в Австрия.


С повече от половината енергия от възобновяеми източници в своето брутно крайно потребление на енергия, Швеция (56,4%) е имала най-високия дял сред държавите-членки на ЕС през 2019 г., пред Финландия (43,1%), Латвия (41,0%), Дания (37,2%) и Австрия (33,6%).


Най-големите нетни преки инвестиции в нашата страна през първите десет месеца на 2020 година идват от Нидерландия (за 473,5 млн. евро), следвана от Австрия (211,8 млн. евро), Германия (131,3 млн. евро) и Русия (102,5 млн. евро).


Ще бъдат пуснати лифтове и влекове, но ресторанти и хотели няма да работят до януари, така че скиорите ще могат да останат на пистите само през деня, без да нощуват. Превозните кабинкови лифтове ще бъдат достъпни като обществен транспорт само за местните жители на курортите.


От балканските страни най-добър туристически сезон е имала Хърватия със спад от 50 процента през първите 9 месеца на годината, а в цяла Европа - Австрия с едва 30 процента. Според ЕТС за цялата година спадът в броя на туристите в Европа ще бъде 60 процента, а връщането на нивото от преди пандемията може да се очаква чак през 2024 г.