EUR 1.9558
USD 1.7453
CHF 1.8655
GBP 2.3302
CNY 2.7316
you tube
mobile version

Скокът в цените - енергията и металите, а после?

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Скокът в цените - енергията и металите, а после?

mail18:08 | 02.11.2021прегледи 476 коментарикоментари 0


Лъчезар Богданов / ИПИ
 
Кой как мери промените в цените е неизбежният дебат, които винаги тече паралелно на същинската дискусията за причините, последиците и очакванията за бъдещето. Последните статистически данни за промяната на цените на производител допълват картината на инфлационните процеси, които отчетливо се проявяват в последните месеци. През септември общият индекс на цените на производител нараства с 2,4%, а в сравнение със същия месец на миналата година увеличението е с 20%. Обръщаме внимание на този индекс, защото той позволява по-пълно разбиране на протичащите процеси в икономиката.
 
Като начало, цените на суровини, материали, енергия, полузавършени изделия, машини и изобщо всичко, което се доставя от бизнес към бизнес, се променят под въздействие на различни фактори и с различна скорост в сравнение с цените, които домакинствата плащат при своето потребление. И това ни дава първото обяснение на често изказваните съмнения в последните месеци за надеждността на индекса на потребителските цени, изчисляван и публикуван от статистическите служби у нас и навсякъде по света. От една страна четем за рекорди в цената на някои стоки почти ежедневно, от друга – НСИ ни казва, че цените са нараснали с 4,8% за последните 12 месеца през септември 2021 г. Не че това е нисък темп, но нека оставим тази оценка за друг анализ. Важното е, че това, за което всички слушаме, не е останало скрито – може да не е проявено все още в цените на пазара на дребно, които плащат домакинствата, но се вижда съвсем ясно в данните за промените в цените на производител. Увеличение от 20% средно за общия индекс е много висока стойност, особено след период на спад или минимална промяна в периода 2015-2019 г. – петте години до началото на пандемията доведоха до нарастване на цените на производител с общо 10%. Също в този индикатор виждаме и близо 40-процентното увеличение на цената на произвежданите и доставяни в страната газ, топлоенергия и електроенергия, дори с повече от 40% ръст на цените на основните метали, над 17% поскъпване на дървения материал, и т.н.

Графика 1: Промяна в индекса на цените на производител през септември 2021 г. спрямо средната стойност за 2019 г.

Източник: НСИ, изчисления на автора

Тук може би отново трябва да отбележим, че ако разглеждаме инфлацията като монетарен феномен, като атрибут на паричното предлагане и неговата динамика, то промените в цените на стоки, услуги, активи са негова последица и проявление. Промените в цените не стават равномерно във времето, а още повече е очевидно, че различните цени нарастват различно. Популярно е да се следи и коментира общият индекс на ценовото равнище, било на производител или потребителски, фокусирайки се така върху средната промяна – а много важна всъщност е и промяната в относителните цени, тя именно дава сигнали на пазарните участници как да се адаптират към някаква промяна в икономическите фундаменти.

Ако следваме тази опростена рамка, глобално, в Европа и у нас виждаме поредица от промени. Първо започват да растат цените на активите – финансови и реални. Това се наблюдава в експлозивното поскъпване на част от търгуемите публични компании в развитите икономики и в осезаемото нарастване на цените на недвижимите имоти на практика навсякъде. Този процес започва много преди пандемията. През последната година пък виждаме осезаем ръст на цените на производител – като отново все още той е движен от някои ключови суровини и енергоносители. Потребителските цени едва отскоро и в много по-малка степен се увеличават – засега. Но всъщност преливането е логично да премине, например така – по-високите цени на газ, ток, петрол, метали ще увеличат разходите на почти всички останали производства и услуги, макар и не в еднаква степен. С известно забавяне те ще предадат част от увеличението върху крайните цени – първо на някои стоки, после на останалите и на услугите. В това опростено представяне на стопанското взаимодействие изглежда сме все още на първия етап от цялостния процес на „разливане“ на по-високите цени. И това ще виждаме в следващите 6-12 месеца – първо при цените на останалите бизнес сектори, после постепенно по отделни компоненти на потребителската кошница. Разбира се, остава въпросът дали това ще е еднократно пренареждане – т.е. единичен скок, коригиращ натрупани вече в миналото макро дисбаланси – или ще отключи повтарящ се процес, който на практика предполага последователни години с постоянно нарастване на ценовото равнище. Още повече, че това явление отключва и нарастване на разходите за труд и кръгът става пълен. В този текст няма дори да опитаме да търсим отговор на този, иначе фундаментално важен, въпрос.

Графика 2: Промяна в индекса на цените на производител през септември 2021 г. спрямо средната стойност за 2019 г.

Източник: НСИ, изчисления на автора

Остава да проверим още една хипотеза – че този ръст е свързан с ниската база в резултат на тежко засегнатата глобална икономика през 2020 г. Действително, неочаквано бързото възстановяване играе своята роля, защото без увеличение на производството и потреблението едва ли може да обясним въпросните дисбаланси и „тесни места“ в предлагането от последните месеци. Затова изчисляваме промяната в индекса и при база средната стойност за 2019 г. – очевидно добра година и за България, и за голяма част от глобалната икономика.

Виждаме, че наистина общият индекс е с малко по-ниско нарастване – 17,6% за цялата индустрия. Но като цяло картината е сходна – 44% поскъпване при производството на основни метали, 39,3% ръст при енергията, вече 35,2% ръст при металните руди. Отчетливо висок ръст има при химическите и пластмасовите изделия, дървения материал и преработените продукти, храните, металните изделия. Същевременно за много индустриални стоки промяната е ограничена – това е валидно за машиностроенето, автомобилното производство, облеклата и текстила, електрониката и др. Част от обяснението е, че в много дейности разходите за тези суровини и материали, които рязко поскъпнаха, са с относително нисък дял, а същевременно технологични подобрения позволяват общо увеличение на производителността и ефективността, така че да се задържат цените. Независимо от това обаче някакво „преливане“ от останалите сектори ще има и това потенциално ще увеличава цените и за тяхната продукция, дори ако рязкото поскъпване при енергията и базовите метали се овладее.

 


 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg